![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
После една вечер той се върна от остров Ои подпийнал, леко възбуден от тревогата за предстоящото на другия ден изстрелване и завари къщичката празна. Илзе, нейната чанта на цветя, дрехите, които тя обикновено оставяше разпръснати върху леглото, бяха изчезнали. Бе останал само един жалък лист логаритмична хартия (която Пьоклер намираше толкова полезна за укротяване на ужаса от експоненциални криви до линейността, безопасността), такава, върху която тя рисуваше картинки на нейния Лунен дом. „Папи, те искат да се върна. Може би ще ми разрешат да те видя отново. Надявам се. Обичам те. Илзе.“
Курт Мондауген завари Пьоклер проснат върху нейното легло и вдишващ от възглавницата това, което си въобразяваше, че е ароматът на косата й. Известно време той беше като обезумял, заплашваше, че ще убие Вайсман, ще саботира ракетната програма, ще напусне работа и ще търси политическо убежище в Англия… Мондауген седеше, слушаше всичко това, един-два пъти докосна ръката на Пьоклер, пушеше лулата си, докато най-после към три часа сутринта, Пьоклер вече бе надрънкал куп нереални варианти, плакал, псувал и пробил с юмрук дупка в стената към съседа, през която се чуваше неговото несмущавано блажено хъркане. И вече поохладен до жлъчна инженерска елитарност: „Глупаци! Ами че те даже нямат представа какво е синус и косинус, а ще ми говорят за…“, Пьоклер се съгласи, че да, трябва да изчака и да ги остави да правят каквото са решили да правят…
— Ако ти уредя среща с Вайсман, ще съумееш ли да се държиш прилично? спокойно? — предложи Мондауген.
— Не. Не и с него… Още не.
— Когато смяташ, че си готов, извести ми. Когато си готов, ще знаеш как да постъпиш. — Беше ли си позволил заповеден тон? Навярно бе разбрал колко силно се нуждае Пьоклер да бъде командван от някого. Лени бе съумявала с лицето си да подчинява своя мъж, знаеше какви жестоки реплики очаква той да излязат от устата й, от каква интонация има потребност… когато го напусна, тя остави един безработен слуга, готов да тръгне с първия поканил го господар, просто една
(Сега всички заедно, мазохисти такива, и особено онези от вас, останали без партньор тази вечер, сами с фантазиите, които изглежда никога няма да се сбъднат — няма ли да се приобщите към вашите братя и сестри тук, нека всички наоколо да знаят, че сте искрени и живи, опитайте да нарушите тишините, опитайте да преминете и се свържете…)
Минаваха дни, които за Пьоклер не се различаваха един от друг. Сега еднаквите сутрини потъваха в унило и мрачно като зима ежедневие. Той се научи да запазва спокойствие, поне външно. Научи се да усеща нарастването на напрежението, порива към война, типичен и неповторим, що се отнася до програмите за разработка на въоръжение. Отначало този порив симулира угнетеност или неопределена тревога. Възможни са спазми на хранопровода и невъзстановими на другия ден сънища. Улавяш се, че първата ти работа сутрин е да пишеш бележки до себе си: спокойни, разумни уверения, отправени към крещящия ненормалник вътре в теб — 1. Това е комбинация. 1.1 Това е скаларна величина855. 1.2 Нейните отрицателни аспекти са разпределени изотропно856. Това не е заговор. 2.1 Това не е вектор. 2.11 Той не е насочен против някого определено. 2.12 Той не е насочен против мен… и т.н. Кафето придобива все по-металически вкус. Сега всеки краен срок е криза, и всеки е по-напрегнат от последния. Изглежда зад тази работа-като-всяка-друга се крие нещо недействително и празно, нещо отдалечено, нещо приближаващо се с всеки изминал ден към проявление… („Новата планета Плутон857“, — някога много отдавна бе прошепнала тя, легнала в зловонната тъмнина, широката й а ла Аста Нилсен858 горна устна извита като луната, която я управляваше, — „Плутон сега е в моя знак, стиснат здраво в ноктите му. Движи се бавно, много бавно и е толкова далеч… но ще избухне. Това е мрачният феникс, който създава собственото си всесъжение… преднамерено възкресение. Инсценирано. Контролирано. Няма състрадание, няма Божия намеса. Планетата на Национал-Социализма я наричат някои хора, Брунхюбнер859 и подобните му, сега всички те опитват да се подмазват на Хитлер. Те не съзнават, че казват чистата истина… Буден ли си? Франц…“)
855
Скаларът (на латински: scalaris, от scala — стълба) е величина, чиято стойност може да се изрази с едно число. Най-често за скалари се взимат полетата на реалните или комплексните числа. Примери за скалари са дължина, площ, време, маса, плътност, температура и т.н. — Б.пр.
856
Равномерно разпределение. От изотропия (на старогръцки: ίσος — равен, еднакъв + на гръцки: τρόπος — характер, направление) е равнопоставеността, еднаквостта на физичните свойства във всички направления, с други думи симетрия по отношение на избора на направлението. — Б.пр.
857
В 1930 г. астрономът Клайд Уилям Томбо (1906–1997) потвърждава предишните изчисления на Пърсивал Лоуъл (1855–1916), който, въз основа на трептения под въздействието на гравитациите на съседните планети, бил предсказал присъствието на небесно тяло с размерите на планета. Това „ново“ (или новооткрито) небесно тяло било наречено Плутон в 1930 г. — Б.пр.
858
Аста Нилсен (1881–1972) — датска филмова актриса от епохата на немите филми, една от първите международни кинозвезди. Специфични за нея били големите очи, изразителната горна устна и изпъкналите скули. — Б.пр.
859
Т.е. астролозите работили в нацистка Германия. Фриц Брунхюбнер (1894–1965) е автор на книгата Плутон (1934) и е първият, който изказва предположение за астралното влияние на тази новооткрита планета. — Б.пр.