Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
С приближаването на войната, играта на приоритети и политиканстване все повече се разгорещяваше: сухопътните сили срещу Луфтвафе, Управлението по въоръженията против Министерството на бойните припаси, СС, отчитайки техните домогвания, срещу всички останали, и дори едва сдържано недоволство, което щеше да прерасне през следващите няколко години в дворцов преврат срещу фон Браун, заради неговата младост и няколкото неуспешни изпитания, а Бог е свидетел, че такива случаи винаги е имало предостатъчно, те са суровината за ръководство и управлението на всички изпитателни полигони… Въпреки това резултатите от изпитанията ставаха общо взето все по-обнадеждаващи. Разсъжденията за Ракетата неизбежно са свързани с мисълта за Съдбата, за развитието и стремежа към една предначертана и вероятно донякъде неосезаема, свръхестествена форма. Екипите проведоха несанкционирана поредица от изстрелвания на модела А-5, като някои биваха спускани на земята с парашути, и ракетите достигаха височина осем километра и почти скоростта на звука. Въпреки че на инженерите-конструктори на системата за насочване все още им предстоеше дълъг път, по това време те вече се бяха ориентирали към използването на графитни стабилизатори, бяха смъкнали колебанията в ъгъла на рискаене до към пет градуса и показваха задоволство от стабилността на Ракетата. Някъде по средата на зимата Пьоклер започна да чувства, че ще издържи евентуална среща с Вайсман. Той завари есесовеца нащрек, зад очилата със стъкла колкото щитове от постановка на Вагнерова опера, подготвен за нежелателни крайности — гняв, обвинения, цяла минута учрежденско насилие. Сякаш срещаш съвсем непознат човек. Не бяха говорили от дните в Кумерсдорф, от стария Ракетенфлугплац. Пьоклер се усмихваше през този четвърт час в Пенемюнде повече отколкото през цялата предишна година: споделяше възхищението си от работата на Пьолман по проектирането на охлаждащата система за силовата установка.
— Ами точките на локално прегряване? — попита Вайсман. Напълно логичен въпрос, но същевременно подразбираше някаква интимност, тесни приятелски връзки.
Пьоклер осъзна, че този човек пет пари не даваше за прегряването. Това, както бе предупредил Мондауген, бе игра — ритуализирана като джиу-джицу.
— Получаваме плътности на топлинния поток от порядъка на три милиона ккал/м²h°C — подобно усещане Пьоклер обикновено изпитваше, когато пееше. — Тъкмо сега най-удачното временно решение е прилагането на регенеративно охлаждане, обаче Пьолман860 има нов подход — показва нагледно с тебешир върху дъската, опитвайки да демонстрира професионализъм. — Той смята, че ако използваме спиртно покритие върху вътрешната повърхност на горивната камера, ще можем съществено да намалим топлопренасянето.
— Ще го впръсквате.
— Точно така.
— Колко гориво ще пренасочвате по този начин? Как ще се отрази това на КПД-то на двигателя?
Пьоклер разполагаше с цифрите.
— Положението с впръскването е кошмарно точно сега, но при такива графици на доставките…
— Ами двустадийният процес на горене?
— Дава ни повече обем и по-добра турбулентност, но същевременно и неизотропно спадане на налягането, което намалява КПД-то ни… Опитваме всякакви подходи. Ако можем да разчитаме на по-добро финансиране…
— А-а-а, това не зависи от моята служба. Един по-щедър бюджет добре би ни дошъл и на нас също. — И двамата се засмяха тогава, благородни учени еднакво засегнати и страдащи от скъперническата бюрокрация.
Пьоклер разбираше, че бе преговарял за детето си и за Лени: че въпросите и отговорите не са определени кодирани знаци за нещо друго, а служат за оценка на самия него. От него очакваха да се държи по определен начин — не просто да играе роля, а да се вживява в нея. Всяко отклонение към завист, метафизика, неопределеност ще бъде засечено веднага: ще го смъмрят и върнат към правилния път или ще му позволят да падне. Цялата зима и пролетта двамата с Вайсман беседваха редовно. Пьоклер израстваше в своето ново притворство — Преждевременно Остарял Вундеркинд — и често установяваше, че то наистина може успешно да го замества, давайки му възможност да се задържа повече при справочниците и данните от изстрелванията, да произнася от негово име реплики, които той никога не би могъл да планира предварително, с изненадващи за него спокойна интонация и ерудиран език на ракетен маниак.
860
Мориц (Ернст) Пьолман — германски ракетен конструктор, открива метод за оросяване (поливане) със спирт на вътрешната повърхност на горивната камера на ракетата. — Б.пр.