Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Слънцето бе клекнало зловещо над покривите, когато Елейн почука с юмрук на вратата. По улицата зад гърба й празнуващите хора подскачаха и танцуваха, изпълвайки въздуха със смях и песни. Смътно й се дощя да й остане малко време и тя да се порадва истински на празника. В костюм като този на Биргит сигурно щеше да е забавно. Или дори като онзи, който бе видяла рано заранта на лейди Ризел, една от придворните на Тилин. Стига да можеше да си държи маската на лицето, та да не я познават. Тя почука отново, този път по-настойчиво.
Сивокосата слугиня с квадратните челюсти отвори вратата и лицето й почервеня от гняв, щом Елейн свали маската си.
— Ти! Какво търсиш пак тук? — и също така внезапно гневът й отстъпи на смъртна бледост, след като Мерилил свали маската си, а после — Аделиз и останалите. Жената потръпваше при всяко открило се пред очите й лишено от възраст лице, дори пред това на Сарейта. В нея сигурно видя това, което очакваше да види.
Слугинята ахна и понечи да затръшне вратата, но Биргит се промуши край Елейн и покритото й с перушина рамо блъсна вратата. Слугинята се олюля назад, после се съвзе, но преди да побегне или да се развика, Биргит стисна ръката й под рамото и каза твърдо:
— Спокойно. Не искаме да се вдига врява, нали? — На пръв поглед само държеше жената под мишница, все едно че я поддържа да не падне, но слугинята загуби и ума и дума. Зяпаше с ококорени очи покритата с пера маска на хваналата я жена, после бавно поклати глава.
— Как се казваш? — попита Елейн, докато останалите влизаха в преддверието. Вратата се затвори и шумотевицата отвън стихна. Очите на слугинята пробягаха по лицата им — лица на Айез Седай.
— Ц-ц-цедора.
— Сега ще ни заведеш при Реане, Цедора.
Цедора кимна. Изглеждаше готова да се разплаче.
Тръгнаха по стълбището. Биргит все още я държеше под мишницата. Елейн си помисли дали да не й каже да я пусне, но последното, от което имаха нужда, бе да се вдигне врява и всички из къщата да се разбягат коя накъдето види. Тъкмо затова Биргит беше приложила мускули, вместо тя да прелее. Елейн реши, че Цедора е по-скоро изплашена, отколкото да я боли, но пък всички тук тази вечер щяха поне малко да се изплашат.
— Т-тук са — промълви Цедора и кимна към една червена врата. Вратата към стаята, където двете с Нинив бяха изтърпели онзи неприятен разпит. Елейн отвори и влезе.
Реане беше седнала пред камината с „Тринадесетте гряха“ над нея още дузина други жени, които Елейн не беше виждала никога, заели всички столове покрай бледозелените стени, силно запотени при плътно затворените прозорци и спуснатите пердета. Повечето бяха облечени в ебударски рокли, въпреки че само една от тях беше с маслинен цвят на кожата и почти всички бяха с бръчки и косите им бяха поне леко прошарени. И всяка от тях, до последната, можеше да прелива в една или друга степен. Седем носеха червения колан. Тя недоволно пое дъх. Когато Нинив се окажеше права, така ти го изтъкваше, че на човек му се дощяваше да запищи.
Реане скочи почервеняла от гняв също като Цедора, и първите й думи повториха възклицанията на слугинята:
— Ти! Как смееш да… — Думите, както и гневът, секнаха едновременно и по същата причина, след като Мерилил и останалите влязоха по петите на Елейн. Една жълтокоса жена с червен колан и дълбоко деколте плахо изстена, очите й се подбелиха и тя се смъкна от стола си. Никоя не помръдна да й помогне. Никоя дори не погледна към Биргит, която придружи Цедора до единия ъгъл и я пусна да се свлече на пода. Всички сякаш бяха забравили да дишат. Елейн изпита неудържимо желание да каже „бау“ само за да види какво ще стане.
Реане залитна пребледняла, после се опита да се овладее, но без успех. Само миг й беше нужен да огледа хладните лица на Айез Седай, подредили се до вратата, за да реши коя командва. Коленичи пред Мерилил и сведе глава.
— Простете ни, Айез Седай. — Гласът й бе изпълнен с благоговение. — Ние сме само няколко приятелки. Не сме сторили нищо, нищичко, което да опозори Айез Седай. Кълна ви се, каквото и да ви е казало това момиче. Щяхме веднага да ви съобщим за него, но се побояхме. Събрахме се само да си поговорим. Тя си има приятелка, Айез Седай. Хванахте ли и нея? Мога да ви я опиша, Айез Седай. Каквото поискате, всичко ще направим. Кълна ви се, ние…
— Ти си Реане Корли, нали? — попита Мерилил. Реане трепна и потвърди, че е тя, все още без да вдига очи от пода. — Трябва да се обърнеш към Елейн Седай, Реане.
Реане зяпна, взря се в Мерилил, след което бавно се обърна към Елейн. Очите й бяха като палачинки. Тя облиза устни и вдиша много, много дълбоко. После отново сведе глава и почти изхлипа: