Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— — Егвийн все пак е Амирлин — отвърна спокойно Талманес и оправи наметалото на гърдите си. На него имаше друга червена ръка. — Не се оказа прав за нея, Мат. Тя наистина е Амирлинският трон и ги е стиснала ония Айез Седай за вратовете. Въпреки че някои от тях може би все още не го разбират. Според последното, което видях, тя и цялата им пасмина тръгнаха да обсадят Тар Валон. Може да го е завзела вече. Те могат да правят дупки във въздуха като онази, през която Прероденият Дракон ни прехвърли до Салидар. — Цветовете се завъртяха в главата на Мат и за миг се утаиха в образа на Ранд, който говореше на някаква жена със сива коса, прибрана на кок; Айез Седай, несъмнено, но гневът му издуха образа като мъгла.
Всички тези приказки за Амирлинския трон и за Тар Валон привлякоха Сестрите, естествено. Те смушиха конете си покрай Мат и се опитаха да вземат нещата в свои ръце. Е, Едесина се позадържа малко по-назад, както когато Теслин или Джолайн й пъзхнеха юздечката в зъбите, но другите две…
— За кого говорите? — попита строго Теслин още преди Джолайн да си отвори устата. — Егвийн ли? Имаше една Посветена, Егвийн ал-Вийр, но тя е бегълка.
— Точно Егвийн ал-Вийр е, Айез Седай — отвърна учтиво Талманес. Винаги беше учтив с Айез Седай. — И не е никаква бегълка. Тя е Амирлинският трон, честна дума ви давам. — От гърлото на Едесина се изтръгна нещо, което можеше да се нарече писукане, ако беше някоя друга, а не Айез Седай.
— За това — после — измърмори Мат. Джолайн пак сърдито понечи да отвори уста. — После, казах. — Това само по себе си не бе достатъчно да спре тъничката Зелена, но Теслин сложи ръка на рамото й, прошепна нещо, и толкова. Очите на Джолайн обаче продължиха да святкат като ками, заплашваха да изтръгнат всичко, което иска да знае — но после — Бандата, Талманес?
— О, не. Взех само три конни знамена и четири хиляди конни стрелци с арбалети. Оставих в Муранди три конни знамена и пет пеши, с по — малко арбалети, със заповед да се придвижат на север до Андор. И Знамето на зидаря, разбира се. Добре е зидарите да са ти подръка, ако се наложи да се вдигат мостове и така нататък.
Мат за миг стисна очи. Шест конни знамена и пет пеши. И Знаме на зидари! Бандата беше само две знамена, конно и пешо, когато ги остави в Салидар. Ех, трябваше да си задържи половината от златото, което толкова лекомислено беше оставил на Лука.
— И как да плащам на толкова хора? За цяла година няма да намеря достатъчно игри на зарове!
— А, колкото до това, сключих една сделчица с крал Редран. Вече е приключена, и тъкмо навреме — мисля, че се канеше да се обърне срещу нас; ще обясня после — но в ковчежетата на Бандата има пари за плата за повече от година. А и рано или късно Прероденият Дракон ще ти даде имения, големи при това. Издигнал е някои за владетели на държави, както чух, а ти си отраснал с него.
Този път не се опита да надвие цветовете, докато се утаяваха в Ранд и онази Айез Седай. Със сигурност беше Айез Седай. Изглеждаше корава жена. Само да се опиташе Ранд да му даде някакви си титли, щеше да му ги натика в проклетото гърло, това щеше да направи. Мат Каутон не обичаше благородници — е, някои, като Талманес, ги биваше. И Тюон. Да не забравяме Тюон — и определено нямаше никакво желание да става благородник! Но каза само:
— Може. Няма значение.
Селусия се окашля шумно. Двете с Тюон бяха спрели конете си до Мат и Тюон седеше толкова изправена в седлото, с толкова леден поглед, с хладно и царствено лице, че той направо очакваше Селусия да почне да реди титлите й. Нищо такова не направи обаче. Само помръдна на седлото и го изгледа навъсено, с очи като разпалени сини въглени, след което отново се окашля. Много шумно. Аха.
— Тюон, позволи ми да ти представя лорд Талманес Деловайнд Кайриенски — каза Мат. — Фамилията му е прочута и древна, а и той самият е добавил слава към името си. — Дребната женичка леко кимна. Може би само на косъм. — Талманес, това е Тюон. — Докато тя го наричаше „Играчко“, нямаше да получи титли от него. Селусия го изгледа с гняв, с очи по-нажежени от всякога, колкото и невъзможно да изглеждаше.
Талманес обаче примига изненадано и се поклони много ниско в седлото си. Ванин придърпа още по-ниско периферията на шапката си, скрила лицето му наполовина. Все още отбягваше да погледне Мат в очите. Тъй. Изглежда Ванин вече бе обяснил на Талманес коя точно е Тюон.