Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Искам да ми покажете вашите войници и роднини! — казал Хасан.
— Господарю! — отговорили те. — Боим се да не се изплашите, ако ви покажем роднините си. Те са толкова много и все в различни образи, форми, цветове и тела! Кажи ни какво искаш да направим за тебе?
— Искам начаса да ме отведете заедно е жена ми и тази праведна жена в град Багдад!
При тези думи джиновете навели глави и замълчали.
— Защо мълчите и не отговаряте? — запитал Хасан.
— Господарю, ти, който властваш над нас! — заговорили те. — От времето на Сулейман, сина на Дауд, ние сме дали клетва да не носим човешки същества на плещите си и не сме го правили. Но можем да ви впрегнем коне, които са също джинове, и така ще стигнеш до страната си заедно с всички, които те придружават!
— А колко време път има от тук до Багдад?
— Седем години път, ако се язди бързо и непрекъснато!
— А как стигнах аз дотук за по-малко от година? — зачудил се Хасан.
— Аллах смили сърцето си над теб, защото си праведен раб! Шейх Абдул Кудус с неговия слон и после с жребеца мина за три дни разстояние, което иначе бърз конник минава за три години! А шейх Абу Руейш, който те прехвърли при Дахнаш, мина с тебе за един ден път, който иначе се извървява за три години! Това бе благодеяние на всемогъщия Аллах, защото този шейх е от потомството на Асиф бен Барихия и е пазител на името на най-великия бог! А до двореца на девойките също има една година път! Ето че стават общо седем години!
Много се зачудил Хасан на тези изчисления и възкликнал:
— Хвала на Аллах, който от трудното прави леко, от разбитото — цяло, от далечното — близко, от непокорния големец — унизено нищожество! А с конете за колко време ще стигна до Багдад?
— Почти за година! Ще преминеш през трудности и ужаси, ще пресечеш пресъхнали долини и подивели пустини, безкрайни равнини и планини безброй! Не можем да те защитим, господарю, от жителите на островите, през които минава пътят ти, нито от злините на цар Акбар и неговите вълшебници! Възможно е те да ни победят! Ако беше сам, работата щеше да бъде по-лесна! Както си дошъл до тези острови, така можеше и да се върнеш при майка си! Но сега бъди твърд, моли Аллаха, ние сме с теб, докато не те отведем в родината ти!
Тропнали те с нозе по земята, тя се разтворила и те изчезнали в нея. След малко се показали отново, като водели три жребеца оседлани, обяздени, пред седлото на всеки — дисаги, едната им половина пълна с храна, а другата — гърне с вода. Метнал се Хасан на единия и взел едното момче пред себе си, качила се жена му на втория и сложила другото момче пред себе си, а старицата възседнала третия жребец.
Потеглили на път. Минала нощта, съмнало се. Отклонили се от основния път, стигнали до планината. Цял ден яздили в подножието й. Привечер Хасан видял на планината пред себе си нещо, наподобяващо колона, дълга, сякаш дим се издигал към небесата. Колкото повече се приближавали, толкова по-ясна ставала фигурата. Когато я доближили, видели, че това е ифрит, главата му — като огромно кубе, ноктите му — като ченгели, гърлото му — като улица, ноздрите му — като ибрици, ушите му — като кожени щитове, устата му като пещера, зъбите му — като побити в земята скали, ръцете му — като гребла, нозете му — като корабни мачти, главата му — в облаците на небесата, краката му — до коленете в земята. Когато зърнал Хасан, ифритът му се поклонил и рекъл:
— Не се бой от мене, Хасане! Аз съм главатарят на домашните змейове на тази земя. Това е първият от островите Вакалвак. Чух за вас, забелязах ви да идвате насам! Пожелах да напусна тази земя и да отида на друга, далеч от хора и джинове! Нека да живея там и да се моля на Аллаха, докато ме прибере! Искам да ви придружа и да бъда ваш водач и пазител, докато се измъкнете от тези острови! Мога да се появявам на света само нощем! Смилете се над мен — нали и аз съм мюсюлманин като вас!
— Аллах да ти даде хаир, върви с нас! — рекъл зарадван Хасан.
Тръгнал ифритът пред тях да ги води, заприказвали се, започнали да се шегуват, отпуснали се сърцата им…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че дружината пътувала така цяла нощ до сутринта, конете се носели като мигновени светкавици. Когато се съмнало, всеки протегнал ръка към дисагите пред себе си, извадил си нещо за хапване, извадил вода за пиене. Ифритът ги отклонил от основния път и те минали по пътеки неотъпкани по самия ръб на морския бряг. Цял месец минал, пресекли равнини, пустини и долини, а на трийсет и първия ден зад тях се вдигнал облак прах, който покрил земята и засенчил светлината. Чули се оглушителни крясъци. Старицата се обърнала към Хасан: