Спомен за светлина

За много влагоземци айилците бяха айилци, и толкова. Глупаци. Макар че… честно казано, първата реакция на Авиенда, когато видеше айилци, беше да мисли за тях като за съюзници. Кога се беше случило това? Та нали само преди две години, ако видеше дебнещ наоколо алгай’д’сисвай, щеше да нападне.

Продължи огледа. Ножове, копия и лъкове. Нищо друго набиващо се на очи. Но мислите й нашепваха, че пропуска нещо.

- Преливащата жена - промълви тя внезапно и вдигна глава. - Привлече ме преливаща _жена_, Айез Седай. Вие ли бяхте?

- Прелях едва когато убих ето тези - отвърна Кацуан намръщено.

Авиенда се присви в сенките, готова за бой. Какво още щеше да открие? Мъдри, които служат на Сянката? Кацуан я изгледа намръщено, когато тръгна да претърси наоколо.

Авиенда беше чувала тайренски офицери да подхвърлят колко хубаво било, че сега поне не им се налага да се притесняват, че войниците може да дремят на пост. При честите мълнии, тролокските барабани в далечината и набезите на Тварите на Сянката, опитващи се да проникнат в лагера, войниците знаеха, че трябва да са нащрек. Студеният въздух миришеше на пушек и вятърът носеше зловонни миризми от лагерите на тролоците.

Най-сетне се отказа от лова, върна се там, откъдето бе тръгнала, и завари Кацуан да говори с няколко войници. Тръгна към нея - и очите й се спряха на някакво тъмно петно и тя настръхна. „Онази тъмнина прелива.”

Авиенда мигновено запреде щит. Невидимото в тъмното петно запреде Огън и Въздух към Кацуан. Авиенда остави щита и вместо това замахна с Дух и посече вражеския сплит точно когато той излетя към Айез Седай.

Чу ругатня и сплит на Огън лумна и се понесе към нея. Авиенда приклекна и огненият стълб изсъска над главата й в студения въздух. Противничката й изскочи от сенките - сплитът, с който се беше прикрила, беше рухнал - и се оказа жената, с която Авиенда се беше сразила преди. Онази грозната, с лице като на тролок.

Жената се хвърли зад близката палатка миг преди земята под нея да се раздере от нечий чужд сплит, отново _огъна_, както бе направила преди, и изчезна.

Авиенда, все още нащрек, се извърна към приближаващата се към нея Кацуан.

- Благодаря ти - каза Айез Седай с неохота. - Затова, че пресече онзи сплит.

- Е, май сме наравно.

- Наравно? Водя ти с няколкостотин години, дете. Ще призная обаче, че съм благодарна за намесата ти. - Старата жена се намръщи. - Тя изчезна.

- Същото го направи и преди.

- Непознат за нас начин на Пътуване. - Кацуан изглеждаше обезпокоена. - Никакви потоци не видях. Може би е тер-ангреал? Това…

От фронтовите линии на армията лумна червена светлина. Тролоците атакуваха. В същото време Авиенда усети преливане от различни места из лагера. Една, две, три… Завъртя се, мъчейки се да засече всяка позиция. Преброи пет.

- Преливащи - каза рязко Кацуан. - Десетки.

- Десетки ли? Усещам пет.

- Повечето са мъже, глупаво дете. - Кацуан махна с ръка. - Хайде, събери другите!