Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Това малко отклонение от главния въпрос имаше естествено за цел да привлече очите на всички върху мистър Пикуик. Съвземайки се частично от състоянието на морално извисяване, в което се бе лашнал, адвокатът Бъзфъс поде:
— Аз ще ви докажа, господа, че в продължение на две години Пикуик живее постоянно, безспирно и непрекъснато в дома на мисис Бардел. Ще ви докажа как през цялото това време мисис Бардел го обслужва, грижи се за удобствата му, готви яденето му, дава бельото му на перачката, кърпи и проветрява върнатото пране, за да е готово за обличане: накратко казано, тя се ползува и радва на пълното му доверие. Ще ви докажа, че при многобройни случаи той дава половин пени, а понякога дори шестпенсова монета на малкото й момче; и ще ви докажа, чрез свидетел, чиито показания моят многообразован колега не би могъл в никой случай да отхвърли или омаловажи, че при един случай той погалва момчето по главата и след като го запитва дали е печелил напоследък абета и гуди (както разбрах, това означава специален вид топчета, извънредно ценени от детското население в града), употребява следния забележителен израз: „Искаш ли да имаш втори баща?“ Ще ви убедя, господа, че преди около година Пикуик отведнъж започва да отсъствува от дома за дълги промеждутъци, сякаш с намерение да прекъсне връзката с моята довереница; но ще ви убедя също, че неговото решение по това време не е достатъчно твърдо или по-добрите му чувства вземат връх (ако той въобще притежава добри чувства), или пък чарът и качествата на моята довереница побеждават неговите нечовешки намерения; в това ще се уверите, защото при един случай, след като се завръща от провинцията, той ясно и в подобаваща форма й прави предложение за женитба. Преди това обаче взема нарочни мерки да няма свидетели за техния тържествен договор; в състояние съм да докажа, по показания на трима негови собствени приятели — съвсем неволни свидетели, господа, съвсем неволни свидетели, — че онази сутрин той бива заварен от тях, когато държи тъжителката в своите обятия и успокоява вълнението й с милувки и ласкави думи. — Тази част от речта на високообразования адвокат видимо произведе впечатление върху слушателите. Измъквайки две-три съвсем малки листчета, той продължи:
— А сега, господа, само още една дума. Две писма са били разменени между страните, писма безспорно написани с почерка на самия ответник; и те действително говорят много неща. Тези писма също ни разкриват нравствения облик на този човек. Те не са открити, страстни, красноречиви послания, излъчващи единствено думи на нежна привързаност. Те са прикрити, лукави, двусмислени съобщения, но за щастие много по-показателни, отколкото да бяха съчинени с най-пламенни слова и най-поетично въображение — писма, на които трябва да се гледа с проницателност и подозрение — писма, които Пикуик явно е замислил тъй, че да заблуди и оплете всяко трето лице, в чиито ръце биха могли да попаднат. Нека ви прочета първото: „Гарауейс, дванадесет часа. Драга мисис Б. — пържоли и доматен сос. Ваш Пикуик“. Господа, какво означава това? Пържоли и доматен сос! Ваш Пикуик! Пържоли! Боже господи! И доматен сос! Господа, нима щастието на една чувствителна и доверчива жена трябва да бъде погубено с подобни плитки измами като тези? Следващото писмо няма абсолютно никаква дата, нещо подозрително само по себе си. „Драга мисис Б., няма да се върна до утре. Бавен екипаж.“ А сетне следват тези извънредно забележителни думи: „Не се безпокойте за грейката.“ За грейката! Но, господа, кой се безпокои за някаква грейка? Било ли е някога смутено душевното спокойствие на мъж или жена от една грейка, която сама по себе си е безобидна, полезна и мога да добавя, господа, удобна домакинска потреба? Защо се иска тъй настоятелно от мисис Бардел да не се тревожи относно тази грейка, освен ако (а несъмнено е тъй в случая), освен ако тя е само прикритие за потайния огън — просто заместител на някое ласкаво слово или обещание, съгласно предварително уговорена система при писмата му, хитро замислена от Пикуик с оглед на подготвяната от него измяна — една система, която не съм в състояние да обясня? А какво означава този намек за бавния екипаж? Предполагам, че може да се отнася до самия Пикуик, който безспорно е престъпно бавен в цялата тази история, но чиято бързина сега ще бъде ускорена много неочаквано и колелата на екипажа му ще бъдат смазани от вас, господа, за негова собствена сметка!