Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Адвокатът Бъзфъс млъкна на това място, за да види дали съдебните заседатели се усмихват на неговата шега; но тъй като никой не я разбра освен зарзаватчията, който същата тази сутрин бе подложил своята талига на упоменатия смазочен процес, високообразованият адвокат счете за уместно отново да потъне за малко в печално настроение, преди да завърши.
— Но достатъчно за това, господа — поде адвокатът Бъзфъс. — Трудно е да се усмихва човек с наболяло сърце; няма място за шеги, когато е пробудено най-дълбокото ни съчувствие. Бъдещето и надеждите на моята доверителка са разбити и не са голи думи, като казвам, че тя наистина остава без работа. Обявата е снета, но няма наемател. Подходящи неженени джентълмени минават и заминават край къщата, но не са поканени да получат някакви сведения нито вътре, нито вън. Униние и тишина се ширят в този дом; не се чува дори гласът на момченцето: неговите детски игри остават в забвение, защото майка му плаче; забравил е своите „абета“ и „гуди“. Отучил се е от свойския вик „предай се!“. Не играе вече нито на челик, нито на чифт-тек. Но Пикуик, господа, Пикуик, безжалостният рушител на този семеен оазис в пустинята на Гозуъл Стрийт… Пикуик, който задръсти извора и хвърли смет върху моравата… Пикуик, който идва днес пред вас с безсърдечните си доматени сосове и грейки… Пикуик все още вири глава с безсрамна наглост и наблюдава без ни една въздишка предизвиканата от него разруха. Обезщетение, господа, тежко обезщетение е единственото наказание, което може да му наложите, и единственото възмездие, с което може да облагодетелствувате моята довереница. И с молба за това обезщетение се обръща тя сега към просветените, високопоставени, справедливи, добросъвестни, съчувствуващи и мъдри съдебни заседатели, избрани всред най-цивилизованите й съотечественици.
Завършвайки блестящата си пледоария, адвокатът Бъзфъс си седна, а господин съдията Стеърли се събуди.
— Повикайте Елизабет Клъпинс — рече адвокатът Бъзфъс, ставайки минута след това с възобновена енергия.
Най-близкият разпоредител повика Елизабет Тъпинс; друг, застанал малко по-далече, потърси Елизабет Джъпкинс; а пък трети се втурна вън, на Кинг Стрийт, и закряска „Елизабет Мъфинс“, докато му прегракна гласът.
Междувременно мисис Клъпинс биде възкачена в свидетелската ложа с обединените усилия на мисис Бардел, мисис Сандърс, мистър Додсън и мистър Фог; а когато тя кацна благополучно на най-горното стъпало, мисис Бардел застана на най-долното с носната си кърпичка и галошите в една ръка и едно шише, съдържащо не по-малко от четвърт пинта амонячна сол — в другата, готова за всякакви непредвидени обстоятелства.
Вперила очи в лицето на съдията, мисис Сандърс се изтъпани съвсем наблизо с големия чадър, като държеше палеца на дясната си ръка на пружината с напрегнато изражение, сякаш бе нащрек, за да разтвори чадъра при първия знак.
— Мисис Клъпинс — рече адвокатът Бъзфъс, — моля, успокойте се, госпожо.
Щом мисис Клъпинс биде помолена да се успокои, тя естествено се разрида с удвоено усърдие и показа различни признаци на грозящ я припадък или, както тя се изрази по-късно, на непосилен прилив на чувства.
— Спомняте ли си, госпожо — рече адвокатът Бъзфъс след няколко несъществени въпроса, — спомняте ли си, че една паметна заран, през миналия месец юли, вие сте се намирали у мисис Бардел на горния етаж в задната стая, докато тя чистела помещението на Пикуик?
— Да, милорд и господа заседатели, спомням си — отвърна мисис Клъпинс.
— Гостната на мистър Пикуик е, струва ми се, също на горния етаж, откъм улицата?
— Да, тъй е, сър.
— Какво търсехте вие в задната стая, госпожо? — запита дребничкият съдия.
— Милорд и господа заседатели — отвърна мисис Клъпинс видимо развълнувана, — аз няма да ви излъжа.
— По-добре не го правете, госпожо — рече дребничкият съдия.
— Аз бях там, без да знае мисис Бардел — подхвана мисис Клъпинс. — Бях излязла с малка кошничка, господа, да купя три фунта обли червени картофи, което правеше два пенса и половина, когато виждам външната врата на мисис Бардел открехната.
— Какво, какво? — възкликна дребничкият съдия.