![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Каладън Бруд кривна глава.
— Ти си го проклела.
— Той сам се проклина! — Писъкът ѝ бе изригване на пламъци, което превърна залата в пъкъл. А след това тя се засмя. — По-добре се махай веднага, братко!
— А дъщерите ти?
— Ще ги прогоня — не е ли това достатъчно? Остави тяхната съдба на баща им — той го заслужава!
Каладън Бруд кимна и закрачи през пламъците към предните врати. Огънят се опитваше да го погълне, но се отдръпваше боязливо. При всяка стъпка на Висшия зидар каменните плочи под него пращяха.
Пламъците се къдреха странно и Енви за миг поспря. „Не са мои. Но и не са истински. Това е друг вид магия. Усещам я като извор — вони на моята същност, но много по-лошо.“ Зяпна, щом огънят се изкриви навътре в себе си, оформи лице в непрестанно движение, сякаш всяко изражение не беше нищо повече от маска, под която бушуваше някакъв неумолим зной. „Истини. Това, което кожата крие.“
Женско лице, ту се усмихваше, ту говореше.
— О, погледни се. Лоши момичета — дадохте ми Малис, но не живото дете, което щях да защитя. Не, неясното дете, задържано между живот и смърт от защитните заклинания на баща ви. Разбира се, той просто се помъчи да ви опази от рисковете за смърт, понеже знаеше добре колко диви са духовете ви. — Усмивката ѝ се разшири. — Както винаги, имаше добри намерения. Кой родител не се бои да не надживее децата си? Но после вие ѝ счупихте врата.
— Не съм аз! Спайт беше!
— Има две камери на сърцето, дете, и ти бе наречена в отговор на близначката ти. Което означава, че двете всъщност сте една, жестоко раздвоена с надежда да се отслаби силата ви. Но горката Малис, която дойде след това, какво бе останало от нея? Лишена от място, лишена от дом… какво друго име можеше да съпътства такова дете?
— Беше злополука, майко! Злополука!
Пламъците се завихриха по-близо, лицето се изду и изпълни коридора.
— Държа сестра ти, Енви. Каладън я нарани лошо. Като нищо можеше да я убие, ако не го бях отпратила. Колко щяха да умрат? Твърде много, дете. Вие двете не струвате колкото живота им.
Енви се смъкна на колене.
— Помогни ми, майко. Зле ми е.
— Вие сте от моята кръв — каза Олар Етил. — И само по тази причина ще ви спестя яростта на Финнеста. Но, ох, как сте го отровили със Спайт! Тя ще види Драконъс. Колко жалко, защото нещото вътре в онази коруба много малко прилича на баща ви. Все пак това, което иде от тази съдбовна среща, ще разбие света.
— Спаси ни! Ние ще сме добри — ще видиш!
Огромното лице се кривна леко настрани.
— Добри? Е, да кажем, че ще имате много време да размишлявате над такива обещания. Засега, дъще, хайде да направим за теб и сестра ти една крайно неприятна гробница.
Енви изпищя, щом подът поддаде под нея, а след това отгоре се спусна лавина от натрошени камъни и нацепено дърво — къщата започна измъченото си рухване.
„Тя ни погребва! Майко, кучко такава!“
Кулата се разклати и Сандалат се натресе в стената. Димът закръжи нажежен през кухини от жесток студ и вода потече на порой надолу по стъпалата. Вренек я чакаше — просто още малко по-нагоре. Присвит и уплашен. Можеше да го види в ума си. Простена, изправи се и продължи нагоре.
„Помня тази кула. Помня вратата. Не я харесвах.
Качихме се, за да гледаме битката. Такъв ужасен ден. Толкова много избити, душите им откъснати и захвърлени, разпилени, понесени от викове от болка — как кръжаха около нас!
Орфантал… не, Вренек… не… Не знам. Не мога да мисля!“
Поколеба се, след това залитна отново нагоре все едно някакъв юмрук я буташе, забит в гърба ѝ. Чу ехо от безумен смях.
„Изобщо не бях силна. Майка ми каза така. Тя трябваше да се грижи за всичко. За всички грешки, които правех, Галдан, за нашите игри. За детето, което дойде от това — не знаех, че става така. Ако ми бяха казали, изобщо нямаше да го направя. Но беше много късно и майка трябваше да оправи нещата, отново, както винаги.
Всичките лъжи, измислиците. Каза ми, че не мога да съм майка, не и на Орфантал. Не може да ти се разреши да обичаш грешка. Не можеш да си тази, която да я храни, да гледа как детето пораства в нещо, което не можеш да контролираш. Че всяко дете е заложник. Че всяко дете трябва да бъде отпратено, докато лицето му не избледнее в ума ти. Това, каза майка, е единствената свобода, която ми била останала.“
Стигна до площадката, където водата шуртеше от дупките в черната дървена врата. Камъните сияеха, заклещени сякаш в пещ, и издаваха, че водата е черна като мастило. „Дорсан Рил. Дарът на лорда за Майка Тъма, както се промени. Драконъс го превърна във втечнена нощ, в чернотата между звездите.