Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Бях започнал вече да се безпокоя къде си, момко. Помислих, че може да си имал някакви неприятности с онези бели предатели или че си се натъкнал на онзи просяк.
Ранд зяпна. Почти беше забравил за човека, който приличаше на купчина дрипи.
— Видях го — промълви той най-сетне. — Но това е нищо. Видях също така и кралицата и Елайда!
Господин Джил се изсмя.
— Кралицата, а? И ти ги разправяш едни… Е, ние пък видяхме самия лорд Гарет в дневната. Бориха се с лорд капитан-командира на Чедата, но виж, кралицата… това е друга работа.
— Кръв и пепел! — изруга ядосано Ранд. — Защо всички днес смятат, че лъжа? — Той хвърли наметалото си на един от столовете и се тръшна на другия. Гърбът му беше твърде натъртен, за да може да се облегне. — Видях просяка и той също ме видя, и си помислих… но това не е важно. Качих се на една стена, за да мога да видя площада, през който преведоха Логаин. А после паднах от вътрешната страна.
— Току-виж съм повярвал, че не се шегуваш — замислено промълви ханджията.
— Тавирен — промърмори Лоиал.
— О, случи се — каза Ранд. — Светлината да ми е на помощ, случи се, и още как.
Докато им разказваше, скептицизмът на господин Джил постепенно се стопи и премина в няма тревога. Ханджията се навеждаше все повече напред, докато не кацна на ръба на стола си, досущ като Ранд. Лоиал го слушаше равнодушно, като от време на време потриваше огромния си нос и щръкналите от ушите му туфи помръдваха.
Ранд им разказа всичко от игла до конец, с изключение на онова, което му беше промълвила Елайда. И онова, което му беше казал Гавин пред портите на двореца. За първото не искаше и да си помисля. Второто му се струваше съвсем безсмислено. „Аз съм син на Трам ал-Тор, макар да съм роден извън Две реки. Такъв съм! В мен тече кръвта на Две реки и Трам е мой баща.“
Внезапно осъзна, че е престанал да говори и е потънал в собствените си мисли. Двамата го гледаха мълчаливо. За миг се паникьоса да не би да е казал прекалено много.
— Е… — промълви най-сетне господин Джил. — Не ти остава много време да чакаш приятелите си. Трябва да напуснеш града, и то скоро. Един-два дни, най-много. Ще можеш ли да изправиш Мат на крака за това време, или да пратя да потърсят мама Гръб?
Ранд го изгледа смутен.
— Два дни?
— Елайда е съветничка на кралица Мургейз, първата след самия капитан-генерал Гарет Брин. Може би стои и над него. Ако тя изпрати кралските гвардейци да те издирят — а лорд Гарет няма да може да я спре, — е, гвардейците могат да претърсят всички ханове из града за два дни. И то ако нямаме лош късмет да започнат оттук още първия ден. Може би имаш още малко време, ако започнат от „Короната и лъва“, но време за мотаене нямаш.
Ранд кимна замислено.
— Ако не изправя Мат на крака, извикайте тази мама Гръб. Останали са ми още малко пари. Може би ще ми стигнат.
— Аз за мама Гръб ще се погрижа — каза дрезгаво господин Джил. — И мисля, че ще мога да ви наема два коня. Ако тръгнете пеш за Тар Валон, това, което е останало от ботушите ви, ще се разпадне още на половината от пътя.
— Вие сте добър приятел — промълви Ранд. — Ние май ви донесохме само неприятности, но въпреки това искате да ни помогнете. Наистина сте добър приятел.
Господин Джил беше видимо смутен. Той сви рамене, окашля се и сведе очи. Това вкара таблата с камъчетата в полезрението му и той отново отмести поглед. Лоиал очевидно печелеше играта.
— Хм. Добре де, Том винаги е бил мой добър приятел. Щом той е пожелал да се отклони от пътя си заради вас, и аз мога да направя нещо по вашия въпрос.
— Бих искал да дойда с вас, когато тръгнете, Ранд — неочаквано каза Лоиал.
— Мисля, че се разбрахме, Лоиал. — Ранд се поколеба — господин Джил все още не беше научил за цялата опасност, — после добави: — Знаеш какво ни очаква с Мат и какво ни преследва.
— Мраколюбци — изръмжа кротко Огиер. — А също така и Айез Седай, и Светлината знае какво още. Или Тъмния. Вие тръгвате за Тар Валон, а там има много хубава дъбрава, за която, както съм чувал, Айез Седай се грижат добре. Тъй или иначе, по света има да се видят много повече неща освен дъбравите. А ти наистина си тавирен, Ранд. Шарката се сплита около теб и ти си в самата й сърцевина.
„Този човек е в сърцевината.“ Ранд усети хладни тръпки.
— Не съм в сърцевината на нищо! — възкликна ядно той.
Господин Джил примигна и дори Лоиал изглеждаше стреснат от яда му. Ханджията и Огиер се спогледаха, след което и двамата забиха очи в пода. Ранд се насили да си придаде спокоен израз и задиша равномерно. За миг постигна празнотата и спокойствието, които му се бяха изплъзвали от толкова дълго време. Двамата не заслужаваха гнева му.