Окото на света

— Не е болен ли? — Нинив погледна Ранд с ням укор, шмугна се покрай него и започна да сваля от рамото си торбата с лековете.

— Всички се променят — изхриптя Мат. — Откъде да съм сигурен? Перин? Това ти ли си? Променил си се, нали? — Смехът му прозвуча хрипливо, като кашлица. — О, да, променил си се, и още как.

За изненада на Ранд Перин се отпусна на ръба на другото легло, стисна главата си и заби поглед в пода. Дрезгавият смях на Мат сякаш го разкъсваше.

Нинив коленичи край леглото на Мат и посегна към челото му, за да отметне кичура коса от него. Той се дръпна и я погледна навъсен. Очите му грееха трескави.

— Ти гориш — промълви тя. — Но не би трябвало да се потиш при такава треска. — Не можеше да скрие тревогата в гласа си. — Ранд, и ти, Перин, намерете чисти парцали и донесете повечко студена вода. Първо ще ти сваля температурата, Мат, а после…

— Хубавата Нинив — изръмжа Мат. — Една Премъдра не бива да мисли за себе си, че е хубава, нали? Че е хубава жена. Но ти си го мислиш, нали? Виж какво, ти не можеш да си го избиеш от главата, че си хубава, нали така, и това те плаши. Всички се променят. — Докато говореше, лицето на Нинив пребледня — дали от гняв, или от нещо друго, Ранд не можеше да определи. Мат лукаво се засмя и трескавите му очи се спряха на Егвийн. — Ето я и хубавичката Егвийн — изграчи той. — Хубава като Нинив. Но сега ти споделяш други неща, нали така? Други мечти си имаш ти. Я ни кажи, за какво си мечтаеш точно сега?

Егвийн отстъпи крачка назад от леглото.

— Засега сме предпазени от очите на Тъмния — обяви Моарейн от прага. Лан я следваше по петите. Но щом влезе в стаята, очите й се спряха на Мат и тя изсъска, сякаш се беше опряла в нажежена печка: — Дръпнете се от него!

Нинив не се и помръдна, само извърна изненадана поглед към Айез Седай. Моарейн направи две бързи крачки и дръпна Премъдрата за раменете, сякаш беше чувал с овес. Нинив започна да се дърпа и да се противи, но Моарейн не я пусна, докато не я завлече достатъчно далече от леглото му. Премъдрата продължи да протестира, оправяйки възмутена дрехите си, но Моарейн не й обърна никакво внимание — наблюдаваше Мат, изключила всичко друго наоколо, и го гледаше така, сякаш виждаше пред себе си пепелянка.

— Всички стойте настрана от него — каза тя. — И пазете тишина.

Мат я гледаше не по-малко напрегнато, отколкото тя него. Беше оголил безмълвно зъбите си и се беше свил в още по-стегнат възел, но не откъсваше поглед от нея. Тя бавно вдигна ръка към него и съвсем леко докосна едното му коляно, свито до гърдите му. При допира й той се разтърси от конвулсия. После цялото му тяло потръпна, той рязко издърпа едната си ръка и пред лицето й блесна острието на камата с рубина на дръжката.

Само преди миг Лан стоеше на прага, а в следващия вече се беше озовал до леглото му, сякаш разстоянието помежду им не съществуваше за него. Ръката му стискаше китката на Мат, спирайки замаха й, сякаш беше хванала полетял във въздуха камък. Мат продължаваше да седи, стегнат на топка. Единствено ръката с камата се опитваше да се извърти, съпротивлявайки се на безмилостната хватка на Стражника. Очите на Мат не се отделяха от лицето на Моарейн и горяха от омраза.