Окото на света

— Подозрителността се е просмукала в Кемлин, а може би и в цял Андор. Страх и черна подозрителност. Жените непрестанно изобличават съседите си като Мраколюбци. Мъжете драскат Драконовия зъб по вратите на хора, с които се познават от години. Аз няма да се превърна в част от това.

— Мургейз… — понечи да възрази Елайда, но кралицата я прекъсна.

— Аз няма да стана част от това. Когато поех трона, се заклех, че ще въздавам справедливост на всички свои поданици, и на знатните, и на простолюдието, и ще спазя клетвата си дори да остана последният човек в Андор, който не е забравил значението на думата справедливост. Ранд ал-Тор, заклеваш ли се в Светлината, че твоят баща, пастир от Две реки, ти е дал този меч със знака на чаплата?

— Заклевам се. — Спомняйки си внезапно с кого говори, той припряно добави: — Заклевам се, моя кралице. — Лорд Гарет повдигна изненадан тежката си вежда, но Мургейз не реагира.

— И си се изкачил по стената на градината само за да видиш Лъжедракона?

— Да, моя кралице.

— Замислял ли си да навредиш на трона на Андор или на моята дъщеря, или на сина ми? — Тонът й недвусмислено подсказваше, че провинение срещу последните две персони би му навлякло още по-сурова присъда, отколкото първото.

— Не съм възнамерявал да навредя никому, моя кралице. Най-малко на вас и вашите деца.

— Ще ти въздам тогава правосъдие, Ранд ал-Тор — каза тя. — Първо, защото имам малко предимство пред Елайда и Гарет с това, че съм чувала на младини речта на народа от Две реки. Не приличаш на тях, но доколкото не ме лъже паметта, ти говориш наречието на Две реки. Второ, никой с твоята коса и очи не би могъл да твърди, че е пастир от Две реки, освен ако това наистина не е така. И това, че твоят баща ти е дал меча със знака на чаплата, е твърде безсмислено, за да е лъжа. А трето, вътрешният глас, който ми нашепва, че най-съвършената лъжа често се оказва твърде глупава, за да бъде взета за лъжа… този глас нищо не доказва. Ще се придържам към законите, които сама съм постановила. Дарявам ти свободата, Ранд ал-Тор, но те съветвам в бъдеще да внимаваш чии граници нарушаваш. Ако отново бъдеш намерен в границите на двореца, няма да ти се размине толкова лесно.

— Благодаря, моя кралице — отвърна той прегракнало. Разочарованието обля като топла вълна лицето на Елайда.

— Таланвор — обяви Мургейз. — Придружи този… придружи госта на моята дъщеря до вратата с целия полагащ се дворцов етикет. Останалите също напуснете. Елайда, ти остани. Ако обичаш, и ти, лорд Гарет. Трябва да реша какво да правя с тези Бели плащове в града.

Таланвор и стражите прибраха мечовете си с неохота, готови всеки миг отново да ги извадят. Въпреки това Ранд с радост изчака войниците да оформят отново каре около него и Таланвор да ги поведе към изхода. Елайда слушаше с половин ухо думите на кралицата и той усети изпитателния й поглед в гърба си. „Какво ли щеше да стане, ако Мургейз не беше задържала Айез Седай при себе си?“ При тази мисъл му се дощя охраната да закрачи малко по-бързо.