Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Жената зад трона съсредоточено броеше бримките на плетивото си.
— След седмица — промълви тя неочаквано — ще искаш да се върнеш при майка си. След месец ще ти се доще да избягаш с Пътуващия народ. Но сестрите ми ще те пазат далеч от неверника. Това нещо не е за теб, все още не е. — Тя рязко се извърна на столчето си и изгледа напрегнато Елейн, и учтивата й кротост изчезна, сякаш никога не беше я имало. — Имаш го в себе си: да станеш най-великата кралица, която Андор е виждал, която някоя земя изобщо е виждала от повече от хиляда години. Тъкмо затова ние ще те оформим, ако имаш силата за това.
Ранд я загледа втренчено. Това трябваше да е Елайда. Изведнъж се зарадва, че не беше потърсил помощта й, независимо от коя Аджа беше. Твърдостта, която се излъчваше от нея, изглеждаше далеч по-непреклонна от тази на Моарейн. Понякога си беше мислил за Моарейн като за стомана, увита в кадифе. При Елайда кадифето изглеждаше пълна илюзия.
— Стига, Елайда — прекъсна я Мургейз намръщено. — Всичко това тя го е чувала предостатъчно. Колелото тъче така, както то самото пожелае. — За миг тя замълча, вгледана в дъщеря си. — Сега да обсъдим и проблема с този млад мъж. — Тя посочи Ранд, без да сваля очи от лицето на Елейн. — Как и защо е дошъл тук и защо ти си заявила, че е твой гост — пред него самия и пред твоя брат.
— Разрешавате ли да говоря, майко? — След като Мургейз кимна, Елейн описа накратко събитието, от мига, в който за пръв път била забелязала Ранд на стената. Той очакваше да завърши, обявявайки постъпката му за невинна, но вместо това тя каза: — Майко, ти често си ми казвала, че трябва да познавам нашите поданици, от най-издигнатия до най-низшия, но колкото пъти се срещна с някой от тях, той се оказва обкръжен от поне дузина мъже от кралската свита. Как мога да опозная и разбера истински нещата при тези обстоятелства? Докато говорих с този млад човек, аз научих повече за хората от Две реки, що за народ са, отколкото бих могла да науча от книгите. Не е без значение това, че е дошъл толкова отдалече и е предпочел червения цвят, след като повечето новодошли в града носят бяло от страх. Майко, моля ви да не съдите лошо един наш верен поданик, и то такъв, който ме е научил много за хората, над които властвате.
— Верен поданик от Две реки — въздъхна Мургейз. — Чедо мое, трябвало е да обръщаш повече внимание на книгите. Две реки не са виждали събирач на данъци от шест поколения, а кралски гвардейци — от седем. Смея да твърдя, че те едва ли изобщо помнят, че са част от владенията ни. — Ранд сви неловко рамене, спомняйки си колко се беше изненадал, когато му казаха, че Две реки е част от владенията на Андор. Кралицата забеляза това и тъжно се усмихна на дъщеря си: — Видя ли, чедо мое?
Ранд забеляза, че Елайда е оставила плетивото и го проучва с поглед. Жената се надигна от столчето си, бавно слезе от платформата и пристъпи към него.
— От Две реки значи? — каза тя. Пресегна се към главата му, но той рязко се дръпна и ръката й увисна. — С тази червена коса и сиви очи? Хората в Две реки са тъмнокоси и чернооки и много рядко имат такъв ръст. — Ръката й се пресегна да вдигне ръкава на сетрето му, под който се показа светлата му кожа, до която слънцето все още не беше се докосвало. — Нито пък такава кожа.
Голямо усилие му костваше да не стисне юмруци.
— Роден съм в Емондово поле — каза той вдървено. — Майка ми е пришълка, от нея са ми очите. Баща ми е Трам ал-Тор, овчар и земеделец, като мен.
Елайда бавно кимна, без да сваля очи от лицето му. Когато очите им се срещнаха, в стомаха му се надигна киселина. Тя усети упорството в погледа му и без да сваля очите си от неговите, отново се пресегна бавно към него. Този път той реши да не се дърпа.
Но този път ръката й докосна меча, а не него. Обгърна горната част на дръжката му. Пръстите й се впиха в нея и очите й се разшириха от изненада.
— Пастир от Две реки — промълви тя тихо, но шепотът й целеше да бъде чут в цялата зала. — С меч със знак на чаплата.
Тези няколко думи подействаха на всички присъстващи в залата по такъв начин, все едно беше споменала името на Тъмния. Зад Ранд се чу изсъскване на метал, отрит в кожа, по мраморните плочи изскърцаха нечии ботуши. С периферното си зрение младежът забеляза как Таланвор и още един от стражите се отдръпват от него, за да си осигурят пространство, стиснали мечовете си, готови да ги извадят, и ако се съдеше по лицата им — готови да загинат. С две бързи стъпки Гарет Брин се озова пред платформата, между Ранд и кралицата. Дори Гавин се озова едни гърди пред Елейн, с разтревожен поглед и стиснал дръжката на камата си. Самата Елейн го гледаше така, сякаш го виждаше за пръв път. Изразът на Мургейз не се промени, но тя стисна с ръце позлатените облегалки на трона си.