Окото на света

— „Короната и лъва“. — Спомни си, че бяха минали покрай „Короната и лъва“, докато търсеха „Кралски благослов“. Този хан се намираше от другата страна на Новия град спрямо хана на господин Джил. — Там си наех легло. На тавана. — Имаше натрапчивото чувство, че тя усеща, че я лъже, но тя само кимна.

— Що за случайност? — каза тя. — Тъкмо днес и неверникът беше доведен в Кемлин. След два дни ще го отведат към Тар Валон и с него ще тръгне щерката-наследница, за да бъде обучена. И точно в този промеждутък един млад мъж се появява в градините на двореца и твърди, че е верен поданик от Две реки…

— Аз наистина съм от Две реки. — Всички гледаха в него, въпреки че не го слушаха. Всички освен Таланвор и стражите, които не мигаха и следяха всяко негово движение.

— …с някаква версия, предназначена да подлъже Елейн, и с меч със знака на чаплата. Няма нито еполет, нито кокарда, с която да покаже своята привързаност, само един парцал, за да прикрие грижливо чаплата от зорки очи. Нима всичко това е случайност, Мургейз?

Кралицата даде знак на капитан-генерала да се отдръпне и след като той се подчини, изгледа Ранд с неприкрита тревога. Но заговори не на него, а на Елайда.

— Ти как ще го назовеш? Мраколюбец ли е? Или някой от следовниците на Логаин?

— Тъмния се е размърдал в Шайол Гул — отвърна Айез Седай. — Сянката е полегнала върху Шарката и бъдещето се крепи на върха на иглата. Този младеж е опасен.

Внезапно Елейн пристъпи напред и се хвърли на колене пред трона.

— Майко, моля ви да не му причинявате зло. Той щеше да напусне незабавно, ако не бях го спряла. Искаше да се махне. Аз го накарах да остане. Не мога да повярвам, че е Мраколюбец.

Мургейз прекъсна дъщеря си с успокояващ жест, но очите й останаха приковани в Ранд.

— Прорицание ли е това, Елайда? Шарката ли разчиташ? Казваш, че понякога те спохожда, когато най-малко го очакваш, и те напуска също така неочаквано, както е дошло? Ако това е прорицание, Елайда, повелявам ти да ни изкажеш истината ясно, без обичайния си навик да я загръщаш в толкова много мистика, че никой да не може да разбере дали казваш да, или не. Говори. Какво виждаш?

— Това предричам — заговори Елайда — и се кълна в Светлината, че по-ясно не мога да го изкажа. От този ден Андор тръгва към болка и разделение. Сянката още има да се смрачава до най-черното си и не мога да видя дали Светлината ще се върне отново. Където светът е изплакал една сълза, ще изплаче хиляда. Това предричам.

Покров тишина надвисна над стаята, разкъсан само от въздишката, отронена от Мургейз.

Елайда продължи да се взира в очите на Ранд. Заговори отново, едва мърдайки устни, и Ранд, на по-малко от ръка разстояние от нея, едва я чуваше.

— И това още предричам. Болка и разделение ще споходят целия свят и този човек стои в самата им сърцевина. Покорявам се на кралицата — прошепна тя — и го произнасям ясно.

На Ранд му се струваше, че краката му са се вкоренили в мраморния под. Хладът и твърдостта на камъка пронизаха краката му и по гръбнака му се плъзна мразовита вълна. Едва ли някой друг го беше чул. Но тя продължаваше да се взира в него и той го чу.