Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Първо, всичките рани от меч, които бе получил в Мадерин, го боляха. Някои бяха забрали, макар че дотук беше успял да го скрие от всички. Мразеше да го обсипват с грижи почти толкова, колкото мразеше да му прилагат Силата. Лопин и Нерим го бяха закърпили, колкото можаха, и беше отказал Цяра въпреки опита и на трите Айез Седай да го изтормозят. Беше се изненадал, че точно Джолайн, не коя да е, се опита да настои и накрая вдигна отчаяно ръце, след като той отказа да се предаде. Другата изненада беше Тюон.
— Не бъди глупав, Играчко — каза тя. Стоеше над него със скръстени на гърдите ръце, докато Лопин и Нерим бодяха с иглите и той стискаше зъби. Тази нейна собственическа осанка, досущ на жена, която зорко следи собствеността й да се поправи както трябва, бе достатъчна, за да го накара да заскърца със зъби повече от болката от иглите. Или пък това, че лежеше по долни гащи? Тя просто нахълта и отказваше да излезе, освен ако не я изхвърлеше насила, а не виждаше как ще изхвърли насила жена, за която подозираше, че може да му счупи ръката. — Този Цяр е чудесно нещо. Моята Милен го знае, а съм научила и другите ми. Разбира се, повечето хора се отнасят глупаво към докосването на Силата. Половината ми слуги биха припаднали, ако им се предложи, а и повечето от Кръвта също, не бих се изненадала. Но от тебе не го очаквах. — Ако имаше и четвъртина от опита му с Айез Седай, щеше да го очаква.
Бяха тръгнали нагоре по пътя от Мадерин, уж че поемат за Лю-гард, а после бяха навлезли в горите, веднага щом и последните ферми се скриха от очите им. И в мига, в който навлязоха след дърветата, заровете пак почнаха да тропат в главата му. Това бе второто, което огорчаваше настроението му, проклетите зарове, които трополяха в главата му вече от два дни. Едва ли имаше начин да могат да спрат тук, в гората. Що за важно събитие можеше да се случи сред пущинаците? Въпреки това гледаше да заобикаля отдалеч селцата, които подминаваха. Рано или късно обаче заровете щяха да спрат и той можеше само да го очаква.
Тюон и Селусия тръгнаха към потока да се умият, шаваха си бързо с пръсти. Сигурен беше, че си говорят за него. Щом две жени си съберат главите, можеш да си сигурен, че…
Аматера изпищя и всички рязко се извърнаха към нея. Мат забеляза причината толкова бързо, колкото и Джюилин — черна люспеста змия, дълга цели седем стъпки, бързо пълзеше по шумата — беше излязла от дънера, на който бе седял Джюилин. Лейлвин изруга, скочи и извади меча си, но не по-бързо от Джюилин, който измъкна късия си меч от канията и се втурна след влечугото толкова бързо, че коничната му шапка падна.
— Остави я, Джюилин — викна му Мат. — Бяга от нас. Остави я да си иде. — Тварта сигурно си имаше леговище под дънера и се беше изненадала, като се е върнала и е заварила хора. За щастие „черните пики“бяха самотни змии.
Джюилин се поколеба за миг, след което реши, че да утеши разтрепераната Аматера е по-важно, отколкото да гони змия.
— Що за вид е, между другото? — попита той и скръсти ръце на гърдите си. Градски човек си беше в края на краищата. Мат му обясни и за миг хващачът на крадци като че ли отново бе готов да я подгони. Но благоразумно се отказа. Черните пики бяха бързи като мълнии, а с късия меч щеше да се наложи много да я доближи. Все едно, Аматера се беше вкопчила в него толкова силно, че щеше да му отнеме време, докато се освободи.
Мат откачи шапката си от дръжката на ашандарей, който бе забил с острието надолу в земята, и я намести на главата си.
— Губим дневна светлина — рече той, без да вади лулата от устата си. — Време е да продължим. Не се моткайте там, Тюон. Достатъчно са ти чисти ръцете. — Беше се опитвал пак да я нарича „Миличко“, но след твърдението й, че е победила в Мадерин, тя се правеше, че изобщо не го чува, когато я наречеше така.
Тюон, разбира се, изобщо не се разбърза. Докато се върне — бършеше малките си ръце в кърпа, която Селусия след това окачи на седлото си да съхне — Нерим и Лопин бяха запълнили с пръст ямата за боклук, увили бяха останките от храната и ги бяха прибрали в дисагите на Нерим, и бяха угасили огъня с вода, донесена с мехове от поточето. С ашандарей в ръка Мат беше готов да яхне Пипс.
— Странен човек, да оставя отровни влечуги да си идат — рече Тюон. — Ако съдя по реакцията му, разбирам, че „черна пика“ е отровна все пак?