Вихърът на Жътваря

Фарадан Сорт подкара коня си между тях и слезе. Бийк остана засега където си беше, недалече от двамата войници, които чак сега заприбираха мечовете си. Виждаше ясно некроманта, с призрачно бялата аура около него. Смъртта тук беше навсякъде, стаеният въздух бе натежал от последния дъх на умиращите и той го усещаше като юмрук в гърдите си.

Винаги беше така, когато умираха хора. Изобщо не трябваше да става войник.

— Хелиан, Ърб. Трябва да поговорим. Насаме. — Гласът на капитана беше хладен и твърд. — Бийк?

— Капитане?

— Ела с нас.

О, не. Но все пак подкара напред, а след това се смъкна от седлото. Твърде много внимание към него изведнъж, от всички страни. Наведе глава и застана до капитана.

Малката група се отправи към гората.

— Нищо лошо не сме направили — почна сержант Хелиан, след като се отдалечиха на двайсетина крачки от другите. Олюляваше се напред-назад като плоскоглава змия, готова всеки миг да блъвне отровата си.

— Трябваше да напредвате отмерено и да не се отдалечавате прекалено от другите отделения. Много скоро, сержант, ще започнем да срещаме патрули не от двайсет, а от по двеста души. След това — от по две хиляди.

— Т’ва не е проблем — отвърна Хелиан с акцент, какъвто Бийк не беше чувал досега. — Проблемът, капитане, е, че ледериите не се бият с тия едури…

— Опитахте ли се да установите контакт с тези ледерии?

— Пробвахме — намеси се Ърб. — Но се оплеска. — Поклати глава. — Никакъв знак няма, че тези хора искат да се освободят, капитане.

— Точно както каза Ърб — добави Хелиан и закима енергично.

Капитанът извърна очи.

— Другите отделения казаха същото.

— Може пък да ги убедим, знам ли — измърмори Ърб.

Хелиан се подпря на едно дърво.

— Според мен, капитане, две неща можем да направим, и само две. Можем да се върнем на брега. Строим десет хиляди сала и драпаме колкото може по-бързо. Или продължаваме напред. Бързо и много зло. И ако ни дойдат две хиляди наведнъж, бягаме и се крием, както сме тренирали. Бързо и много зло, капитане, или дълго драпане.

— Има само едно нещо по-лошо от това да спориш с пиян — каза Фарадан Сорт. — И то е да спориш с пиян, който е прав.

Хелиан се ухили широко.

Пияна ли беше? Пияна беше. Пиян сержант, само че както каза току-що капитанът, не и глупава.

Фарадан Сорт продължи:

— Имате ли достатъчно коне за отделенията ви?

— Да, капитане — отвърна Ърб. — Повече от достатъчно.

— Все пак искам да позабавите, поне за няколко дни. Смятам да се свържа с другите отделения и да ги накарам да започнат да правят същото като вас, но това ще отнеме известно време…

— Капитане — прекъсна я Ърб. — Имам чувството, че те вече се учат. Тук вече има повече патрули и стават по-големи и много по-предпазливи. Очакваме да се натъкнем на засада всеки момент и това ни притеснява. Следващия път, когато тръгнете да ни търсите, може да намерите купчина трупове. Малазански трупове. Нямаме муниции за целия път — никой няма толкова, — тъй че ще започне да става все по-трудно.