Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Робърт дръпна от цигарата си.
— Не съм дошъл да си говорим за теб, нито за нея. Дойдох да те попитам дали случайно не знаеш къде е Грег.
Тя го стрелна с поглед и очите й, когато се задържаха върху него, не бяха нито усмихнати, нито съвсем сериозни. Стори му се, че иска да разбере той какво знае. Напълно възможно бе и да греши. Ники можеше да се престори, че знае повече, отколкото в действителност.
— И защо смяташ, че знам къде е Грег?
— Помислих си, че може да ти се е обаждал. Доколкото разбрах, доста често сте си говорили по телефона.
— Говорихме си. Преди да го бутнеш в реката. — Тя му подаде чашата.
Вратата, към която Ники бе извикала, се отвори и Ралф влезе в хола по халат и панталони. Беше разрошен и поруменял — или бе сънен, или пийнал. Имаше рядка руса коса и сини очи. Усмихна се сковано на Робърт и стисна сърдечно ръката му. Робърт бе станал.
— Здравей, Боб, как си?
— Благодаря, добре, а ти?
— Защо не си сложиш риза, миличък? Или пък пъхни една кърпа под халата си като боксьорите. Нали знаеш, че ми е неприятно да гледам косматите ти гърди. — Ники посочи с небрежен жест гърдите му.
Не се виждаше нито един косъм над фланелката, която едва се подаваше изпод халата му.
Лицето на Ралф стана още по-червено.
— Извинявай — промърмори той. Изглежда, нямаше желание да се върне в спалнята или поне се колебаеше, но накрая се обърна и се запъти към вратата, откъдето беше влязъл.
— Семейният живот май те изтощава — извика Ники след него.
След малко, когато Ралф затвори вратата, Робърт каза:
— Не ми отговори на въпроса.
Тя се обърна към него.
— На кой въпрос? За Грег ли?
— Да.
Ралф се върна, наметнат със сгъната хавлиена кърпа; опитваше се да напъха краищата й в копринения си халат на черни и сиви шарки. Отиде до количката с напитките.
— Да, за Грег — повтори Робърт и забеляза как Ралф вдигна заинтригуван глава.
— През живота си не съм го виждала — каза Ники.
— Това не означава, че нямаш представа къде се намира.
— Напротив, означава. Нямам представа. — Ники се обърна с предизвикателен израз и с усмивка към Ралф и в този момент Робърт разбра, че тя лъже. Ники го погледна.
— Боби, миличък, откажи се от момичето. Остави я на по-добър човек. При положение, че той е жив.
— Въпросът не е в момичето. Грег ме интересува.
— Виж ти! Въпросът не бил в момичето! — каза Ники подигравателно.
Робърт погледна Ралф. Слабоватото му четиридесетгодишно лице беше просто сериозно и безизразно. Малко прекалено и умишлено безизразно, помисли си Робърт.
— Знаеш ли за какво става въпрос, Ралф?
— Недей да разпитваш Ралф! — извика Ники.
— Нали той нищо не знае?
Робърт видя как очите й почти се затвориха, което значеше, че се готви да го нападне, и се обърна към Ралф. — Мисля, че знаеш за неприятностите ми, Ралф. Трябва да разбера къде е Грег Уинкуп, ако изобщо е някъде. Могат да ме обвинят в непредумишлено убийство. Могат да ме уволнят…
Лицето на Ралф продължаваше да е безизразно и спокойно, но на Робърт му се стори, че той чака знак от Ники.
— И защо дойде тук? — попита Ники. — Може би искаш да претърсиш апартамента. Хайде, започвай! — Неочаквано и с ясно удоволствие тя се засмя — главата й беше отметната назад, тъмните й очи искряха.
— Говорех с Ралф, Ники — каза Робърт.
— Но доколкото виждам, той не говори с теб.
— Мисля, че си чувал за онзи бой в Пенсилвания — продължи Робърт.
— Да, да, чух. — Ралф си търкаше носа. С чаша в ръка направи няколко крачки към средата на хола и заобиколи голямата кръгла маса. След това надигна високата си кехлибареножълта чаша и изпи наведнъж половината от съдържанието й.
— Ралфи, нали не искаш да имаш нищо общо с тази глупост? — каза Ники. — Напомня ми за безкрайните идиотски разговори, които водех едно време с мистър Форестър. Този разговор също се очертава безкраен.
— Ралф още не ми е дал ясен отговор. Имаш ли представа къде се намира Грег, Ралф?
— Ух, че досадник! — възкликна Ники, завъртя се рязко и полата на роклята й се разпери. Взе запалката, запали си цигарата и захвърли запалката обратно на масата.
— Не — отговори Ралф.
— Видя ли? — каза Ники. — Сега доволен ли си?
Робърт не беше никак доволен. Но Ралф отново се бе запътил към спалнята. Затвори вратата.
— Да търсиш Грег у нас? Ти си мухльо, който си намира момичета, като дебне около къщите им. Да, да. Грег знае как сте се запознали. Или знаеше. А и тя сигурно също не е в ред. Може би сте си лика-прилика.