Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Гърлото на Робърт беше сухо.
— Какво друго ти каза Грег?
Ники изсумтя и вирна глава.
— Това не е твоя работа. Наистина, Боби, съвсем си се побъркал. Погледни се на какво приличаш. Насинено око, разцепена устна. Направо на нищо не приличаш! — Когато Робърт не отговори, тя продължи: — Хубаво си помисли, Боби, и ще видиш, че ще си спомниш как си му държал главата под водата, докато се удави. — Изкикоти се. — Не си ли спомняш, миличък?
Робърт допи бавно чашата си и стана. Също като едно време — порой от лъжи и обиди и нищо повече. Нямаше смисъл да остава тук. Имаше чувството, че Грег е в Ню Йорк и че Ники го знае. Той щеше да направи всичко по силите си, т.е. ще каже на полицията да го потърсят тук, но дали ще го сторят?
— Къде си тръгнал, Боби? Още не сме си поговорили както трябва — каза Ники. — Да не мислиш да се жениш за тази Джени? Ще й погодиш мръсен номер, дори и тя да не е в ред.
— Въпросът не е в момичето — каза Робърт. — Да не си оглушала тази вечер?
— Съвсем не.
Ралф се бе върнал в хола. Беше си сложил сако, риза и връзка. Погледна Ники, след това отиде при вградения гардероб до вратата и извади палтото си.
— Излизаш ли? — попита го Ники.
— Само за малко. Довиждане, Боб, всичко хубаво — каза той и устните му се разтеглиха в нещо като усмивка. Отвори вратата.
Секунди преди вратата да се затвори, Робърт се втурна към него. Излезе на площадката и вратата зад гърба му хлопна.
Ралф се обърна.
— Какво има, Боб?
— Ти знаеш къде е Грег, нали?
Ралф хвърли поглед към затворената врата на апартамента.
— Не мога да кажа нищо, Боб — каза тихо той. — Извинявай, не мога.
— Това означава ли, че знаеш нещо, но не можеш да го кажеш? Ако знаеш нещо… — Робърт спря, защото Ралф се беше загледал в бузата му или в цепнатината на устната.
— Значи това е бенката — каза Ралф. — Не е чак толкова голяма.
— Не ме виждаш за пръв път — каза Робърт смутено. — Ралф, ако знаеш… — Чу как вратата на апартамента се отвори.
Вратата на асансьора също се отвори и Ралф влезе в него. Робърт се обърна към Ники. Тя стоеше облегната на касата на вратата, поставила едната си ръка на извивката на ханша.
— Да не би да искаш да останеш отвън? Е, сега ще бъдем сами.
— Колко хубаво! — Робърт мина покрай нея и влезе вътре. Палтото му беше метнато върху един стол от бяла кожа близо до гардероба.
Тя сложи ръце на раменете му.
— Защо не поостанеш, Боби? Знаеш ли, липсваше ми. И как няма да ми липсваш? Най-добрият любовник, който някога съм имала и сигурно някога ще имам.
— Ники, престани. — Той се отдалечи от приближаващите устни и за момент тя също се дръпна назад, за да може по-добре да изучи лицето му. Той се отмести встрани и тръгна към вратата.
— Ела да си легнем, миличък. Ралф ще се забави поне един час. Познавам го. А и на вратата има резе. Имаме и задно стълбище — добави тя с усмивка.
— Ники, престани! — Робърт се пресегна и хвана дръжката, но тя му препречи пътя и застана с гръб към вратата.
— Нали знаеш, че ще бъде страхотно. Не бъди толкова целомъдрен. Да не искаш да кажеш, че онова момиченце в Пенсилвания е по-добро от мен в леглото?
Робърт се пресегна през нея и за да стигне до дръжката, трябваше да докосне кръста й. Тя се облегна на ръката му и започна да се смее с гукащия си смях, без да отваря уста. Робърт познаваше този смях — беше го чувал както в моментите, когато бе най-отвратителна, така и в онези, когато бе най-нежна. Сега бе просто подигравателен. Робърт отвори вратата толкова рязко, че я удари по главата.
— Само не ми казвай, че не искаш.
— Не съм в настроение. Довиждане, Ники.
— Ти ли? Ти винаги си в настроение, винаги искаш — извика тя след него.
Робърт тръгна пеш по стълбите.
— Страхливец! — изкрещя тя. — Страхливец!
Робърт заслиза бързо надолу, като държеше едната си ръка точно над лъскавите перила, готов да се хване, в случай че се подхлъзне.
— Страхливец! Ти си ненормален! — чу той гласа й. — Не-нор-ма-лен!
16
Когато излезе от апартамента на Осемдесет и втора улица, Ралф тръгна надолу по Първо Авеню и влезе в първия бар, покрай който мина. Поръча си уиски със сода, изпи половината, след това отиде при гардероба и в телефонния указател потърси номера на хотел „Съсекс Армс“. Поиска да го свържат с мистър Грешъм. Колко странно, че Уинкуп бе избрал именно това име, помисли си Ралф. Това му напомни за закона на Грешъм, за който Уинкуп едва ли бе чувал и положително не знаеше какво гласи — закона, според който пълноценните пари се изместват от обезценените и хората започват да трупат истински ценности, — и макар да не бе изключено да съществуваше някаква връзка между този закон и може би наистина ценното момиче в Пенсилвания, за което се бореха двамата мъже, или поне той си мислеше, че Робърт се бори за нея, Ралф не можа да достигне до някакво определено заключение, преди Грег да вдигне телефона.