Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Ще бъдат — отсече дьо Лунвил и си тръгна. Щом вратата се затвори зад него, Ру незабавно се захвана да изчислява разходната и приходната част на новата сделка.
След час Хелмут Гриндъл дойде и махна на Ейвъри, който оглеждаше сандъците, в които щяха да бъдат сложени ценните предмети.
Ру пресече просторния склад, застана пред партньора си, на когото се надяваше скоро да стане зет, и го попита:
— Да, кажи?
— Поемам лично пренасянето на стоките до Рейвънсбърг. Някои от най-скъпите неща трябва да се покажат лично на майката на барона и като се имат предвид миналите ви отношения, си мисля, че ще е по-добре аз да свърша тази работа.
— Добра идея — каза Ру, огледа се и добави: — Тук има много работа и нещата трябва се наглеждат, така че бездруго щеше да ми е трудно да замина.
— Ще наминеш ли за вечеря? — попита го Гриндъл.
— Мисля да остана тук и да се уверя, че всичко е свършено добре. Ще бъдеш ли така любезен да кажеш на Карли, че утре ще й се обадя?
Очите на Гриндъл го погледнаха по-остро, но изразът му остана неразгадаем. След момент той каза:
— Дадено.
Тръгна си без други забележки и Ру отново се задълбочи в предстоящите задачи. Беше опознал добре съдружника си по време на месеците съвместна работа, но когато нещата опираха до Карли, не беше сигурен какво точно мисли и чувства възрастният мъж.
Ру седеше спокойно във всекидневната. Бащата на Карли беше заминал с колата луксозни стоки за Даркмоор и сега тя и Ру за пръв път бяха сами в къщата. Преди това или вечеряха в присъствието на баща й, или младежът я водеше в града на пазар.
Ру бе прекарал по-голямата част от вечерта сам, защото Карли бе настояла да се заеме лично с кухнята. Имаха готвачка и прислужница, които живееха в наглед скромния им дом, но Карли не позволяваше на никого да се грижи за баща й.
Сега, след като вечерята беше готова, двамата седнаха мълчаливо в стаята, която наричаха „стаята за седене“, където Гриндъл обикновено посрещаше деловите си гости. Удобството и тишината помагаха на Ру да се отпусне. Беше седнал на малък диван, а Карли — на стол близо до него.
— Нещо не е наред ли? — попита Карли тихо, както винаги.
— Не, няма нищо. — Ру се отърси от мислите си. — Мислех си колко е странно, че в къщата има стая, определена специално да не се прави нищо, а само да се седи и да се говори. В Рейвънсбърг единственото време за разговори беше на масата в хана, където работеше майката на Ерик, или когато тръгвахме да правим нещо.
Момичето кимна и сведе поглед. Настъпи тишина.
— Кога чакаш да се върне баща ти? — попита след минута Ру.
— След две седмици, ако всичко бъде наред — отвърна пълничката девойка. Беше отпуснала спокойно ръце в скута си, стойката й беше изправена, но не вдървена или скована. Сведеният й поглед му позволи да огледа чертите й. Търсеше нещо, което да го възбуди, в това лице от деня, в който я бе видял за пръв път. Имаше хладен пресметлив план да я ухажва, да я спечели и да използва търговските помещения на баща й, за да се издигне, но всеки път, когато имаше възможност да се приближи до нея, не можеше да измисли какво да каже. Сега също стигна до извода, че не намира в нея нищо привлекателно.
Беше си имал работа с уличници, много по-грозни от Карли, вмирисани на кисело вино и с изпочупени зъби, но тогава бяха на поход, беше война и страхът от близката смърт правеше всяка среща бърза и желана. Сега беше различно.
Това беше нещо за цял живот и бе пълно с отговорности. Той искаше брак с тази девойка и деца от нея, но все още не я познаваше.
Луис му бе казал да я ухажва, а дьо Лунвил — да спре да приказва за себе си. Накрая Ру се обади:
— Карли?
— Да? — Тя го погледна.
— Ами… — започна той забързано — какво мислиш за новия ми договор с двореца?
И незабавно се изруга, че е такъв идиот. Опитваше се да убеди момичето, че е подходящ за любовник и съпруг, а първият му въпрос беше за търговските дела.
Но вместо да го погледне с досада, тя се усмихна леко и попита малко срамежливо:
— Искаш да знаеш какво мисля ли?
— Ами, познаваш добре баща си — бързо отвърна той. — Била си до него… през целия си живот. — Чувстваше се все по-голям идиот с всяка секунда. — Исках да кажа, че сигурно имаш свое мнение по проблемите. Какво ще кажеш?
— Мисля, че наличието на постоянен приход, дори и по-скромен — каза тя с още по-широка усмивка, — е с много по-малък риск, отколкото да продължаваш да зависиш от луксозни стоки и предмети.
— Така сметнах и аз — кимна Ру. Реши, че е по-добре тя да не знае, че ще бъде единственият доставчик, на когото са поверени извънредно важните превози на товари, предназначени за новата армия на принца.