Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Дори плащането навреме ще е новост — каза Ру. — Не можеш да повярваш през какво преминавам, за да си събера някои от плащанията.
Усмивката на дьо Лунвил стана още по-широка и сега вече в нея имаше хумор.
— О, мога! Това, че един човек има титла, не означава, че не може да събере две и две. — Той огледа помещението и попита. — Колко коли можеш да отделиш за новата работа в двореца?
— Колко доставки са ви нужни седмично? — попита Ру.
Дьо Лунвил бръкна в джоба на куртката си, извади един лист и му го подаде.
— Този кораб се очаква в понеделник от Илит. Това е товар, предназначен за двореца. Ще приемаме подобни доставки два, до три пъти седмично.
Като разбра обема на товарите, Ру се ококори.
— Ама каква армия създавате, сержант! Има достатъчно саби, за да нападнете и Велики Кеш.
— Ако стане нужда, ще го направим. Можеш ли да се справиш?
— Ще трябва да купя още три, може би четири каруци — каза Ру. — И ако се разберем за разтоварването… — Той спря и погледна изучаващо дьо Лунвил. — А как стои въпросът с влизащите кервани?
— Разтоварваме ги на градската порта — отвърна сержантът — и ще трябва да ги превозваш оттам до двореца.
— Тогава по-добре да купя пет каруци. — Ру поклати глава почти изумен. Пресмяташе бързо наум и разбра, че няма да му стигне наличното злато, но без да му мигне окото, допълни: — Ще ми трябват обаче пари предварително.
— Колко? — попита дьо Лунвил.
— Сто жълтици. Това ще ми позволи да закупя колите, мулета и да наема каруцари. Но направи така, че да ми се плаща бързо, защото иначе няма да имам оборотни средства.
— Ще направим дори нещо повече — каза дьо Лунвил. — Не се бой, няма да те докарам до фалит. Още повече че си готов да участваш в опасна мисия.
Той бръкна в куртката си и подаде на Рупърт тежка кесия. После постави ръце на раменете му и каза:
— Ти си много по-важен за нас, отколкото си мислиш, Ейвъри. Не създавай проблеми за себе си и за нас и с времето ще станеш много богат. Една армия се нуждае от квартирмайстори и ковчежници толкова, колкото и от сержанти и генерали. Не обърквай нещата, разбрано?
Ру кимна, макар и да не беше сигурен, че е разбрал какво точно има предвид дьо Лунвил.
— Нека поставим въпроса другояче: ако създадеш на капитана или на мен и най-малкия проблем, независимо от какво естество, фактът, че вече не си войник от нашата дружина, не те предпазва от наказанията и мъките. Ще ти развея червата на прът и ще се чувстваш така, както през първия ден, когато те свалих от бесилото и животът ти ми принадлежеше. Сега разбра ли?
— Да, но на мен вече не ми пука от заплахи, сержант. — Лицето на Ру потъмня.
— О, това не са заплахи, красавецо. Просто така стоят нещата в живота. — После се усмихна мръснишки. — Ако искаш, можеш да ми казваш „Боби“.
— Добре, Боби — каза Ру.
— Как я караш? Някакви близки планове за сватба? — изведнъж смени темата сержантът.
— Помолих баща й и той каза, че щял да помисли — повдигна рамене Ру. — Ако се съгласи, ще помоля и нея.
Дьо Лунвил прокара ръка по четината на брадичката си.
— От това, което разбрах преди няколко седмици, мислех, че нещата вече са опечени.
— Хелмут вече ме направи свой партньор и вечерям с него и с Карли два пъти седмично — отвърна Ру. — Придружавам я и до центъра — до градския пазар в шестък, но…
Той повдигна рамене.
— Продължавай — подхвърли дьо Лунвил.
— Момичето не ме харесва.
— Не харесва теб или не одобрява идеята, че ще се ожениш за парите на баща й?
— Луис казва, че трябва да я спечеля, но…
— Но какво?
— Не я намирам за много интересна — призна си Ру.
Дьо Лунвил замълча за момент, после попита:
— Когато говориш с нея и се опитваш да я ухажваш, Ейвъри, какви теми обсъждате?
— Опитвам се да бъда интересен — отвърна младежът, — затова й говоря какво правим с баща й или за войната. — Дьо Лунвил се намръщи и той побърза да добави: — Нищо, което не би харесало на капитана. По този въпрос съм много сдържан.
— Ще те посъветвам нещо — каза сержантът. — Задай й един въпрос.
— Какъв?
— Какъвто и да е. Запитай я нещо за самата нея. Искай мнението й по някакъв проблем. — Дьо Лунвил се ухили. — Можеш да откриеш, че не е нужно само ти да си център на вниманието във всеки разговор или че я интересуват съвсем различни неща.
— Ще опитам — въздъхна Ру. Тръгнаха да излизат от канцеларията и той добави: — Ще осигуря каруците на пристанището в ранни зори. Хубаво би било твоите петима каруцари да бъдат там час преди разсъмване.