Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Не ти сгреши, а аз сгреших, защото те оставих при майка ми, която не знаеше нито цената ти, нито възможностите ти! Любима на сърцето ми, въжделение на душата ми, светлина на очите ми, всемилостивият Аллах ще ми даде сила да те спася! Ако желаеш, ще те отведа в дома на баща ти, където да доживееш дните, които Аллах ти е отредил, или пък ще отпътуваме за моята страна!
— Иди в страната си и се откажи от намерението си! — отговорила тя. — Ти не познаваш опасностите на тези земи! — и заредила следните стихове:
Хасан изчакал и стражите, които пазели, да заспят, после се надигнал, отишъл при жена си, развързал я, целунал я по главата и рекъл:
— Няма да чакаме повече — тръгваме за родния край!
Той взел на ръце голямото си момче, тя пък взела малкото, излезли от двореца и Аллах ги скрил с тъмна завеса. Спрели пред портата, която водела към покоите на царицата — тя била заключена. Като видял, че не могат да излязат, Хасан плеснал с ръце и възкликнал:
— За бога, всичко пресметнах, всички трудности прецених, но не предположих това! Ще ни завари денят, ще ни уловят и тогава спасение вече няма да има! — после заредил следните стихове:
— За бога, имаме само един изход! — възкликнала жена му. — Да се погубим и ще се спасим от тази велика мъка — иначе ни чакат нечувани мъчения!
И изведнъж чули шепот зад портата:
— За бога, господарке Манар ас-Сана, аз ще ви отворя, но ще правите каквото ви кажа! — двамата се умълчали, искали да разберат откъде идва този глас, но той продължил: — Какво ви е? Защо замълчахте и не ми отговаряте?
Разбрали те, че това е старицата Шауахи, и й отговорили:
— Каквото наредиш, ще го направим! Но ти отвори, сега не е време за излишни приказки!
— Няма да ви отворя, преди да ми се закълнете, че ще ме вземете със себе си и няма да ме оставите при тази грешница! Пък после каквото с вас — това и с мене! Останете ли живи — и аз ще остана, загинете ли — и аз ще загина!
Двамата й дали клетва. Тя отворила портата и се обърнала към тях:
— Следвайте ме и не се бойте от нищо! Знам четирийсет различни магии и най-малката е да превърна този град в море развълнувано от вълни разбунтувани, да омагьосам всяка жена в него, като я превърна в риба, и всичко това — преди още да се е съмнало! Все пак не мога да направя такова зло, боя се от бащата цар! Вървете с мене, пък Аллах да благоволи над нас и да ни помага!
Хасан и жена му повярвали, че ще се спасят…
Но ето вече утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан, жена му, децата му и старицата се измъкнали от двореца и излезли в покрайнините на града. Там Хасан взел жезъла в ръка, ударил по земята, набрал се със смелост и викнал:
— Слуги на тези заклинания, елате и ми се покажете!
Земята се разцепила и от там излезли седем ифрита, нозете на всички били в земята, а главата — в небесата. Целунали те три пъти земята пред Хасан и произнесли в един глас:
— Пред теб сме, господарю и владетелю наш! Какво ще ни наредиш? Пожелай — и ние морета ще пресушим или планини ще разрушим!
Хасан изчакал да преодолее страха си и запитал:
— Кои сте вие? От кои племена сте? От коя вяра сте?
Те отново целунали земята и отговорили в един глас:
— Ние сме седем царе и всеки цар владее по седем племена от джинове, шейтани и мариди! Ние, седемте царе, управляваме общо четирийсет и девет племена, които живеят из планини, пустини, равнини и морски дълбини! Нареди ни каквото пожелаеш — ние сме твои слуги и роби! Всеки, който владее този жезъл, владее и нас и се подчиняваме на волята му!