Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Първи узряват черешите. Цент и половина фунтът. Струва ли си да ги береш за толкова малко пари? Череши черни и червени — месести, сладки, и птиците ги накълвават, а след птиците над тях с бръмчене почват да се въртят оси. И костилките с късчета почерняло месо падат на земята и изсъхват.
Сините сливи стават меки и сладки. Да ги береш, да ги сушиш, да ги опушваш със сяра… Боже мили! Парите не стигат дори само за беритбата, и то по най-ниската цена. И сините сливи като килим покриват земята. Кожичката им се сбръчква, рояци мухи долитат тук отвсякъде на пиршество и из долината почва да се носи сладката миризма на гнило. Сливите потъмняват и изгниват до една на земята.
Узряват крушите — жълти, меки. Пет долара тонът. Пет долара за четиридесет сандъка по петдесет фунта всеки. Но нали дърветата трябва да се пръскат, да се подкастрят, градината иска грижи; а сега пък бери крушите, опаковай ги в сандъци, товари ги в камиони, карай ги в консервения завод. И за четиридесет сандъка — пет долара! Не, ръцете си няма да помръднем! И жълтите плодове, падайки тежко на земята, се превръщат в каша. Осите се впиват в омекналите круши и въздухът замирисва на ферментирало и гнило.
Идва ред на гроздето. Не можем да правим хубаво вино. Хората нямат пари за такова вино. Късайте гроздето от лозите — и зрялото, и гнилото, и наполовина изяденото от осите. Всичко ще отиде в пресата — чепки, кал, гнили зърна.
Но в бъчвата се образува плесен и мравчена киселина.
Прибавете сяра и танинова киселина.
От ферментиращата маса се носи не тръпчивото ухание на вино, а миризма на разложение и химикали.
Нищо. Нали в него пак има алкохол! И можеш да се напиеш.
Дребните фермери виждат, че дълговете пълзят към тях като морски прилив. Те напръскаха дърветата, а не можаха да продадат никаква реколта. Те подкастриха и облагородиха дърветата, а не можаха да оберат реколтата. Хората на науката се бяха трудили, мислили, а плодовете гниеха на земята и разлагащата се маса в бъчвите отравяше въздуха. Опитайте това вино — то никак не мирише на грозде, а само на сяра, танин и алкохол.
Догодина тази малка овощна градина ще се слее с някой голям участък, защото дълговете ще задушат собственика й.
Това лозе ще стане собственост на банката. Сега оцеляват само едрите собственици, защото притежават и консервени заводи. А четири круши, обелени и разрязани на половинки, сварени и консервирани, струват както преди петнадесет цента. Консервираните круши не се развалят. Те траят с години.
Миризмата на гнило се носи из целия щат и в сладникавия й дъх се чувствува тежката скръб на земята. Хората, които могат да облагородяват дървета, да се занимават със селекция, да отглеждат сортови, едри семена, не знаят какво трябва да се направи, та гладните да се нахранят със сътвореното от тях. Хората, създали нови плодове, не могат да създадат строй, при който тези плодове биха намерили сигурен пласмент. И разрухата надвисва над щата като тежка скръб.
Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените — и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ.
И миризмата на гнило изпълва цялата страна.
Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва — тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.
Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: „Починал(а) от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.“