Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Всички го погледнаха и отново наведоха очи към земята, като замърдаха неспокойно, пренасяйки тежестта на тялото от единия крак на другия.
Двадесет и пета глава
Пролетта в Калифорния е прекрасна. Долините, в които цъфтят плодните дървета, приличат на ароматни бяло-розови вълни в морска плитчина. Първите мустачета на старите чворести лози се стелят като водопад по стъблата. Широките зелени хълмове стават закръглени и нежни като женски гърди, а в низините, там, където са зеленчуковите градини, миля след миля се редят лехи — бледозелени марули, къдраво цветно зеле и сиво-зелени, с неестествена големина ангинари.
А после плодните дървета се разлистват, венечните листчета окапват по земята и я постилат с розово-бял килим. Сърцевината на цветчето набъбва, расте, розовее: череши и ябълки, праскови и круши, смокини, които затварят цвета в плода си. Пулсът на Калифорния бие ускорено, а плодовете от ден на ден натежават и клоните се свеждат под непосилния товар, затова трябва да бъдат подпрени с чаталести пръти.
За плодородието се грижат хора опитни, сведущи и умели; те правят опити със семена, непрестанно повишават техниката на високите добиви, вземайки всичко от растенията, чиито корени могат да устоят на милионната армия врагове: къртици, насекоми, плесени, ръжди. Тези хора се трудят усърдно и неуморно, подобрявайки семената, устойчивостта на корените. А има и други — тези, които знаят химия, те пръскат дърветата, предпазвайки ги от вредители, опушват със сяра лозята, борят се с болестите, със загниването, с плесените. Специалистите по профилактика, граничните чиновници, които следят за плодовата муха и розовия червей, карантинните надзиратели, които изтръгват от корен болното дърво и го изгарят — това са все хора на науката. А тези, които облагородяват фиданките и младите лозови пръчки, са най-изкусни от всички, защото тяхната работа е работа на хирург, също тъй фина, деликатна; трябва да имаш ръце и сърце на хирург, за да разрежеш кората, да вмъкнеш калема, да превържеш раната, да я предпазиш от въздуха. Това са необикновени хора.
Между редовете вървят култиватори — те изскубват пролетните треви, обръщат ги отдолу, за да направят земята плодородна, разорават почвата, за да задържат влагата на повърхността, правят вирчета за поливане, унищожават корените на плевелите, които могат да отнемат влагата на дърветата.
А плодовете се изпълват със сокове и лозите се окичват с дълги реси. И след време, когато стане по-топло, листата потъмняват. Зеленикавите сливи лека-полека стават като птичи яйца и клоните с цялата си тежест увисват върху чаталестите пръти. Малките твърди круши почват да се закръгляват, появява се първият мъх на прасковите. Лозовите реси заронват венечните си листенца и твърдите мъниста се превръщат в зелени зърна, които от ден на ден наедряват. Хората, работещи на полето, собствениците на малките овощни градини наблюдават всичко това и си правят сметка. Годината е плодородна. И хората са горди, защото знанията са им помогнали да получат богат добив. Знанията им са преобразили света. Ниската, слаба пшеница е израсла и се е наляла със зърно. Дребните, кисели ябълки са станали големи и сладки, а ей онова диво грозде, виещо се по дърветата и служещо за храна на птиците с дребните си зърна, е дало началото на хиляди сортове — червен и чер, зелен и бледорозов, виолетов и жълт; и всеки сорт си има свой вкус. Хората, работещи в опитните ферми, са създали нови плодове: гладки праскови — нектарини, четиридесет сорта сливи и орехи с тънка като книжка черупка. И хората не престават да се трудят — занимават се със селекция, правят присаждания, получават хибриди, изтръгвайки всичко от себе си и от земята.