Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Лорд Робърт се обърна отново към събраните гости и намери мястото на страницата, докъдето бе стигнал:
— Утре всичко трябва да е така, все едно тази нощ никога не е била. Никой от вас няма да се върне в Харшморт Хаус. Никой от вас няма да признае, че е бил тук, няма да се познавате помежду си и вестите от херцогство Мекленбург ще бъдат за вас просто маловажни слухове. Но усилията на моя колега херцога тук ще бъдат отразени в онази страна и в други отвъд нея. Някои от вас ще бъдат назначени сред агентите ми и ще пътуват, където са необходими, но преди да си тръгнете тази вечер, всички ще получите инструкции под формата на напечатани шифрирани книги, от моя иконом… господин Бленхайм.
Вандаариф вдигна очи, явно инструктиран да посочи Бленхайм сред тълпата, но Бленхайм го нямаше. Паузата се превърна в объркване, хората взеха да се оглеждат, на подиума някои се намръщиха и стрелнаха с очи полковник Аспиш, който им отговори с надуто вдигане на рамене. С пъргава и затова за госпожица Темпъл още по-оскърбителна проява на инициативност, Роже Баскомб се покашля и пристъпи напред.
— В отсъствието на господин Бленхайм книгите с инструкциите можете да получите от мен в кабинета на управителя, веднага след като тази среща се разпусне.
Хвърли бърз поглед към подиума и прошепна нещо в ухото на лорд Робърт. После се върна на мястото си. Лорд Робърт продължи речта си:
— Щастлив съм, че мога да помогна на това начинание, и съм благодарен на тези, които най-вече планираха успеха му. Моля всички вас да се насладите на гостоприемството на дома ми.
Роже внимателно взе листа от ръцете му. Тълпата избухна в овации за двамата велики мъже, които стояха като безчувствени статуи.
Госпожица Темпъл бе смаяна. Между Вандаариф и графа не се водеше никаква битка — лорд Робърт беше напълно победен. Новините на Трапинг така и не бяха стигнали до него и съдбата на Лидия — каквито и отвратителни планове да бяха задействани — беше предрешена. Нямаше значение дали Оскар Вайланд е затворник в имението и вече нямаше значение кой е убил Трапинг — но после госпожица Темпъл се намръщи. Ако Вандаариф бе тяхно творение, тогава защо Крабе беше спрял изпитанието? Ако самите членове на Кликата не знаеха кой е убиецът на Трапинг, можеше ли това да остане така? Можеше ли борбата за съдбата на Лидия да е само едно от разцепленията сред враговете й? Можеше ли да има и други?
В същото време госпожица Темпъл се питаше кого трябваше да заблуди това представление с херцога и лорд Вандаариф, защото бе чувала по-вдъхновяващи и убедителни думи от полутрезви продавачки на риба на пазара. И след Каролин Стърн и тя сведе глава, когато видните личности и техните помощници — или трябваше да каже кукловоди? — тръгнаха през залата. Докато я подминаваха, вдигна очи и срещна погледа на Роже Баскомб, който се намръщи с типичното си прикрито любопитство при вида на белезите по лицето й. Когато стигнаха другия край, тя с изненада видя, че графът подава каишката на госпожа Марчмур на Роже, а тази на госпожица Пул на по-ниския мъж с острите черти. Когато драгуните отвориха вратите, бившият й годеник се приближи до полковник Аспиш и грабна — нямаше по-мека дума за това — кожената чанта от ръцете му. Чантата, която Аспиш бе взел от доктор Свенсон…
Зад нея графинята се обърна към множеството, преди Сонк и Крабе да успеят да го сторят — а те бяха отворили уста да проговорят. Израженията им обаче издадоха само искрица от гнева им, преди да закимат в съгласие с думите й.
— Дами и господа, чухте думите на нашия домакин. Знаете каква подготовка ви очаква. Когато изпълните тези задължения, сте свободни. Удоволствията на Харшморт Хаус са ваши тази нощ, а след това… за всяка нощ… удоволствията на света. Пожелавам на всички приятна вечер и нощ… пожелавам на всички нашата победа.
Усмихна се широко на публиката и започна да им ръкопляска. Останалите на подиума се присъединиха към нея, а после и цялата тълпа: всички изгаряха от желание да изразят възхитата си от благосклонността на графинята и от тази нова подобрена позиция да изразят собственото си одобрение един към друг. Госпожица Темпъл също заръкопляска — чувстваше се като дресирана маймуна — и гледаше как графинята тихо казва нещо на Сонк и Крабе. По някакво мълчаливо съглашение членовете на Кликата слязоха от подиума и се насочиха към вратите. Преди госпожица Темпъл да успее да реагира, в ухото й прозвуча гласът на Каролин Стърн: