Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Не сме приключили с прегледа — каза Франсис Сонк, — който, както сам казахте, господин министре, е жизненоважен.
— Така е, господин Сонк. — Харалд Крабе кимна и заговори достатъчно високо, за да го чуе и тълпата. — Но тази работа не може да чака! Пред нас стоят две от най-изтъкнатите личности в страната — може би в целия континент! — и един от тях е нашият домакин. Струва ми се благоразумно, както и учтиво, да оставим техните неотложни нужди да изпреварят нашите.
Госпожица Темпъл видя, че Франсис Сонк поглежда за миг към нея, и разбра, че е внимавал какво ще стане с нея при преглеждането. Тя се обърна към новодошлите — колкото и да не й се искаше да гледа Роже, още по-малко искаше да гледа Сонк и графинята — и ясно осъзна, че спирането на изпитанията от страна на Крабе няма нищо общо с нея, а с тези важни особи, защото погледите на стъклените жени сигурно щяха да преминат и през тях и да разкрият скритите им умове на чакащия граф Д’Орканч. Но кого пазеше Харалд Крабе? Херцога ли? Вандаариф? Или помощника си Баскомб и тайните планове, които бяха измътили двамата? И защо Каролин бе толкова изплашена? Искаше й се да тропне с крак от безсилие, че има толкова неща, които не знае — беше ли Вандаариф водачът на Кликата, или не? Беше ли в битка с графа, за да спаси дъщеря си? Показваха ли действията на Крабе и присъствието на Роже съюз с Вандаариф? Но тогава какво значеше това, че Роже е бил на вратата точно преди Трапинг да бъде убит? Изведнъж госпожица Темпъл си спомни появата на бившия си годеник в тайната стаичка, в която графинята тормозеше принца — възможно ли бе Роже да имаше своя тайна преданост? Ако той бе убил Трапинг (не можеше да го проумее — Роже?!), дали го бе направил в служба на графинята?
Херцогът на Сталмере заговори; заекваше и гласът му бе сух, все едно устата му бе пълна с пепел:
— Утре ще оглавя Личния съвет на кралицата… нацията е в криза… Кралицата не е добре… престолонаследникът няма наследник и няма качества… така че тази нощ той получи дара на мечтите си, дар, който трябва да плени отслабената му душа… стъклена книга с чудеса, в която ще се удави.
Госпожица Темпъл се намръщи. Херцозите май не говореха така. Погледна предпазливо през рамо и видя, че вниманието на стъклената жена е изцяло погълнато от херцога, и видя зад нея и граф Д’Орканч — устните му се движеха лекичко в брадата му при всяка дума, която излизаше от устата на херцога на Сталмере.
— Личният съвет ще управлява… визията ни, моите съюзници… ще намерят израз… ще бъде написана на света. Такова е обещанието ми… пред всички вас.
Херцогът спря, обърна се към мъжа до себе си, кимна и каза ледено:
— Милорд…
Гласът на Робърт Вандаариф не беше така гробовен като този на херцога, но въпреки това смрази още повече кръвта на госпожица Темпъл, защото преди да каже и дума, той се обърна към Роже и взе от него сгънат лист хартия, който той му подаде с цялата почтителност на служител… и все пак лордът се бе обърнал, защото Роже го бе стиснал за ръката. Вандаариф разгъна листа и когато пак го стиснаха — тя вече гледаше внимателно, — зачете с възторжен глас, който й прозвуча кухо като стъпки в празна стая.
— Не съм по речите и затова ви моля да ми простите, че си помагам с този лист. Но тази вечер пращам своето дете, моята принцеса, Лидия, да се омъжи за мъж, когото приех в сърцето си като свой син.
Трето незабележимо стискане от Роже — чието лице гледаше към пода — и лорд Вандаариф кимна на принца и дъщеря си на подиума. Госпожица Темпъл се запита какви емоции към баща си крие момичето зад маската си. Как Процесът бе пречистил бездънната й нужда и гнева й, че е изоставена, и какъв ефект можеха да имат тези празни официални думи. Лидия направи реверанс и после изви устни в усмивка. Знаеше ли, че баща й е кукла в ръцете на Роже Баскомб? Възможно ли бе да се усмихва заради това?