Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Тъжителката, господа — продължи адвокатът Бъзфъс с мек, меланхоличен глас, — тъжителката е вдовица; да, господа, вдовица. Покойният мистър Бардел, радвал се в продължение на много години на уважението и доверието на своя монарх, като един от стражите на неговите кралски доходи, напуска почти незабелязано този свят, за да потърси другаде онзи мир и онзи покой, които митницата не е в състояние да даде.
При това патетично описание на кончината на мистър Бардел, който бил ударен с едноквартово шише по главата в някаква кръчма, гласът на високообразования адвокат затрепери и той продължи развълнувано:
— Малко преди смъртта си той запечатва своя образ и подобие в лицето на своя син-младенец. С този син-младенец, залог на любовта, оставен й от нейния покоен съпруг — акцизния чиновник, мисис Бардел се оттегля от света и търси уединението и спокойствието на Гозуъл Стрийт; и тук, на прозореца на гостната си, тя поставя обявление със следния надпис: „Мебелирана квартира за неженен джентълмен. Сведения вътре“. — Тук адвокатът Бъзфъс спря, докато много членове на съда си взеха бележка за документа.
— Няма ли дата за това, сър? — запита един съдебен заседател.
— Няма дата, господа — отвърна адвокатът Бъзфъс, — но съм упълномощен да кажа, че обявлението е било поставено на въпросния прозорец точно преди три години по това време. Моля съдът да обърне внимание на формулировката на документа: „Мебелирана квартира за неженен джентълмен“. Отношението на мисис Бардел към другия пол, господа, се определя от дългите й съзерцания на неоценимите качества на покойния й съпруг. В нея няма страх, в нея няма съмнение, в нея няма подозрение, в нея царува само доверие и надежда. „Мистър Бардел — ми каза вдовицата, — мистър Бардел беше човек на честта, мистър Бардел държеше на думата си, мистър Бардел не беше измамник, мистър Бардел преди също беше неженен джентълмен; в неженените джентълмени търся аз защита, опора, утеха и успокоение; в неженените джентълмени ще виждам винаги нещо, напомнящо ми за някогашния мистър Бардел, когато пръв завоюва моето младо и невинно сърце; на неженен джентълмен следователно ще отдам под наем моите стаи.“ Подтиквана от този прекрасен и трогателен порив (един от най-хубавите пориви на нашата несъвършена природа, господа), самотната и безутешна вдовица изсушава сълзите си, мебелира първия си етаж, взема своето невинно дете в майчините обятия и слага обявата на прозореца на гостната си. Остава ли там обявата за дълго? Не! Змията дебне от засада, фитилът е зареден, мината е готова, разрушителят-сапьор си знае работата. И три дена не изминават, откакто надписът е поставен на въпросния прозорец — три дена, господа, — и едно същество, възправено на два крака, имащо всички външни белези на човек, а не на чудовище, почуква на вратата на мисис Бардел за допълнителни сведения. Той наема помещенията и още на следния ден влиза във владение. Този човек е Пикуик — Пикуик, ответникът.
Адвокатът Бъзфъс бе говорил тъй стремително, че лицето му стана съвсем мораво; той спря да поеме дъх. Настъпилата тишина събуди съдията Стеърли и той веднага записа нещо с перо без мастило, давайки си необикновено задълбочен вид, за да накара заседателите да повярват, че той винаги мисли най-съсредоточено със затворени очи. Адвокатът Бъзфъс продължи:
— За този човек, Пикуик, аз ще говоря малко; темата не е много привлекателна; защото нито аз, господа, нито вие сме от хората, които биха изпитали удоволствие да се ровят в това възмутително безсърдечие и системно злодейство.
Тук мистър Пикуик, който бе страдал мълчаливо през всичкото време, скокна гневно, сякаш в ума му се въртеше някакво смътно намерение да се нахвърли върху адвоката Бъзфъс пред височайшето присъствие на съда и закона. Предупредителният жест на Пъркър го възпря и той заслуша по-нататъшните слова на високообразования джентълмен с възмутен вид, коренно различен от възхитените лица на мисис Клъпинс и мисис Сандърс.
— Казвам системно злодейство, господа — продължи адвокатът Бъзфъс и се обърна към мистър Пикуик, пронизвайки го с поглед, — и като казвам системно злодейство, позволете ми да подчертая пред ответника Пикуик, ако той присъствува в залата (а бях уведомен, че присъствува), че той щеше да постъпи по-пристойно и подобаващо и щеше да покаже много повече такт и разум, ако не беше идвал въобще. Позволете да го предупредя, господа, че всякакви жестове на несъгласие или на неодобрение, що би си позволил тук, не ще имат успех пред вас; че вие знаете как да ги прецените и тълкувате; и нека му кажа още нещо, което ще потвърди пред вас господин съдията, господа, че адвокатът, изпълняващ дълга си към своя довереник, не бива нито да се заплашва, нито да се насилва, нито да се обижда; и всеки опит да се направи едното или другото, първото или последното, ще се стовари върху главата на виновника, бил той тъжител или ответник, без разлика дали името му е Пикуик или Ноукс, или Стоукс, или Браун, или Томсън.