Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Кленъм си помисли, че в края на краищата ще е най-добре да се справят сами, и не настоя на предложението си.
— Ако идваш тук от време на време, когато ти доскучае, и ако това не ти създава труд — подхвана мистър Мийгълс, — драго ще ми е, пък и на мама Мийгълс също, ще съм спокоен, че ще разведряваш милия ни дом с малко живот, както е свикнал оттогава, когато беше пълен, и че едно добро око поглежда към бебетата на стената от време на време. Ти си част от дома ни и от тях, Артър, и ние всички щяхме да сме така щастливи, ако беше станал… Но чакай… Как е времето за пътуване сега?
Мистър Мийгълс прекъсна, изкашля се и стана да погледне през прозореца.
Всички бяха на мнение, че времето обещава да е много добро и Кленъм продължи да разговаря в това безопасно направление, докато премина неловкостта, и тогава лекичко го насочи към Хенри Гауън, към бързия му ум и колко приятен можел да бъде, когато към него се отнасяли деликатно; говори и за безграничната му любов към жена му и наистина успя да промени настроението на мистър Мийгълс, когото тези похвали много развеселиха. Той призова мама Мийгълс за свидетел, че единственото и най-искрено желание на сърцето му относно съпруга на дъщеря й е да изпитват доверие един към друг и да бъдат добри приятели. Само след няколко часа домашните мебели вече се покриваха, за да бъдат запазени през отсъствието на семейството, или, както каза мистър Мийгълс, къщата започна да навива косата си на книжки и след няколко дни мама и папа Мийгълс заминаха. Мисис Тикит и доктор Бъкан застанаха на пост, както някога, зад пердето на гостната, а самотните стъпки на Артър зашумоляха из нападалите сухи листа по алеите в градината.
Тъй като обичаше този кът, той рядко оставяше да мине седмица, без да го посети. Понякога отиваше там сам да прекара от събота до понеделник, понякога го придружаваше съдружникът му; понякога само се разхождаше из градината час-два, проверяваше дали всичко е наред и пак се връщаше в Лондон. И всеки път при всички обстоятелства мисис Тикит с черните си къдрици и доктор Бъкан седяха до прозореца на гостната и очакваха завръщането на семейството.
При едно от неговите посещения мисис Тикит го посрещна с думите:
— Имам да ви кажа нещо, мистър Кленъм, което ще ви изненада.
Въпросното нещо беше така изненадващо, че даже накара мисис Тикит да напусне прозореца на гостната и да се покаже на алеята до портата, когато мистър Кленъм влезе.
— Какво има, мисис Тикит? — запита той.
— Сър — отвърна вярната икономка, като го покани в гостната и затвори вратата. — Ако някога през живота си съм виждала отведеното и заблудено дете, то видях го цяло-целеничко в здрача снощи.
— Да не говорите за Тети…
— … коръм, да — каза мисис Тикит и на един дъх разказа всичко.
— Къде?
— Мистър Кленъм — отвърна мисис Тикит, — очите ми бяха натежали, защото бях чакала малко по-дълго от обикновено за чашката си чай, която Мери Джейн ми приготвяше в това време. Не бяха заспала, нито пък дремех, както се казва. Всъщност по-скоро бдях със затворени очи.
Кленъм не поведе разпит за това интересно, ненормално състояние, само рече:
— Така. Е, и после?
— Е, добре, сър — продължи мисис Тикит, — размишлявам си аз за едно-друго, както бихте размишлявали и вие. Както би размишлявал всеки.
— Така — каза Кленъм. — Е, и после?
— И когато си размишлявам за едно-друго — продължи мисис Тикит, — едва ли е нужно да ви казвам, мистър Кленъм, че мисълта ми е за семейството. Защото, ей богу, хорските мисли, накъдето и да се реят, все се въртят около онова, което заема главно място в ума им. — Мисис Тикит каза това с убедителен философски тон. — Така си е, сър, и човек не може да го спре.
Артър потвърди това откритие с кимване на глава.
— Сигурно и вие сам сте го изпитвали, сър — каза мисис Тикит. — И всички го изпитваме. Различното обществено положение, мистър Кленъм, няма значение — мислите са свободни!… Та, както ви казвах, мислих си за едно-друго и най-вече за семейството. И то не за семейството само както е сега, но и както беше. Защото когато човек започне да мисли за едно-друго по този начин, на здрач, искам да кажа, като че ли и миналото, и бъдещето са пред него, и той трябва да се опомни и да си поразмисли, преди да може да отличи едното от другото.