Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Шърли плачеше, не можеше да спре, плачеше за малкото момиче, което се оставяше да му събуят ботушите, да му избършат краката, да му сложат топли чорапи, да го разположат пред огъня, който той бе запалил, за да се стопли. Готова бе на всичко, за да го види как разпръсва с ритник наредените дърва пред камината, хваща я за ръка, преминава по безкрайните коридори на двореца, блъсва вратата на стаята на любимата жена, майката на детето му, за да й каже, виж, гладна е, студено й е, погрижи се за нея… Тя е и твоя дъщеря.
Той никога не го стори.
Коленичеше, навеждаше се, избърсваше ходилата й, целуваше ги, доближаваше ги до огъня, слагаше ръка на краката й…
Ръката, която тя обожаваше, с мазолите, с прекалено ниско изрязаните нокти, ръката, която галеше косата й, щипваше я по ухото, задържаше се на челото й, за да разбере дали има температура.
Бе намразила нежността, мекотата, за нея те бяха равнозначни на малодушие… Предпочете грубияните.
Изборът й бе повлиян, изопачен от образа на баща й, от неговата неизменна поза на подчинение.
Отиваше при мъжете, сякаш тръгваше на война, лека, свободна, понесена на крилете на желанието, което се изразяваше единствено в кратки прегръдки, изтръгнати със сила.
Отиде да види леля Елеонор.
Между нея и Елеонор открай време съществуваше едно неясно напрежение, сякаш във въздуха се носеше досадното бръмчене на голяма муха.
Елеонор Уорд бе едра жена, с огромен бюст и едро, покрито с червени петна лице. Цял живот беше работила в завод. Никога не се бе омъжвала. „Не срещнах късмета“, казваше тя с въздишка. Когато празнуваха Коледа заедно тримата, тя ги гледаше неприветливо, нея и баща й, заявяваше, че били щастливци, не знаели какво било да работиш на конвейер, да дишаш зловонния въздух, тежката миризма, която удря в носа и те задушава, да понасяш шума, който ти действа затъпяващо… Всеки ден едно и също, не знаеш дали е понеделник, или вторник, сряда или четвъртък. Единствено в петък чувстваш облекчение, защото в събота и неделя ще можеш да си отспиш.
Лелята живееше в Брикстън, южно от Лондон, в малка къща от червени тухли, срещу жилищен блок с апартаменти на нормиран наем. Елеонор обитаваше малък приземен апартамент. Шърли не я посещаваше често. Когато й отидеше на гости, много скоро започваше да се задушава, не й достигаше въздух, затова не се задържаше дълго.
Шърли слезе по няколкото стъпала, мина край кофите за боклук и контейнерите за разделно събиране на отпадъци, от които преливаха бирени кутийки, кашони, бутилки. Рай за плъховете, каза си тя, като внимаваше къде стъпва.
Елеонор й отвори вратата. Беше вдигнала с фуркети бялата си коса с жълтеникави краища, прическата й напомняше висящи гирлянди на коледна елха. Носеше зелена рокля и лимоненожълта жилетка, откровена синтетика, очилата й бяха залепени с лейкопласт. По предницата на жълтата й жилетка имаше дупки, прогорени от цигари.
Шърли мина през кухничката, която водеше към дневната. През прозореца зърна градинка и любезно отбеляза:
— Приятно е да имаш градина.
— Не е градина, бетонираха почвата да не се просмуква водата.
Почеса се по носа и добави:
— Много мило, че си дошла да ме видиш… Почти не си показвам носа навън. И аз станах като старците, страхувам се. Знаеш ли, че сега слагат камери вътре в апартаментите? Мрежа за видеонаблюдение… Да засичат бъдещи терористи.
— Според мен е чудовищно, сами си създаваме общество а ла Биг Брадър.
— Тоя пък кой е?
— Герой от роман. Разказва за това, какво може да ни сполети, ако започнем да слагаме камери за видеонаблюдение навсякъде.
— Бях забравила, че си интелектуалка!
— Не съм интелектуалка!
— Не се чуваш как говориш!
Елеонор бе напуснала училище още четиринайсетгодишна. Намерила работа в завода за юта в Дънди, северно от Единбург, откъдето произхождаше семейството. В ония години младите, пък и останалите жители на Дънди, постъпвали на работа в завода за юта или емигрирали. Нямали друг избор. Вечер след работа плюела конопени нишки и не можела нищо да сложи в уста. По-късно, след като брат й се установил в Лондон, отишла при него. Била по-голяма и нейно задължение било да се грижи за него. Той следвал в университета. Впоследствие постъпил в един от кралските полкове „Колд Стрийм Гардс“. Отначало бил на гарнизон в Лондон, по-късно го изпратили в чужбина. Проявил се по време на бойните задачи и началниците му го отличили като честен, сигурен и надежден елемент. Станал личен секретар на кралицата, главен личен секретар. Бил надеждата и гордостта на семейството. В Лондон Елеонор си намерила работа в ателие за конфекция в Майл Енд. През деня работела там, вечер се прибирала и се заемала с домакинството: готвела, перяла, гладела. След като брат й се изнесъл и отишъл в двореца, тя останала в Лондон, не искала да се връща вкъщи. Свикнала била да води самостоятелен живот. Той я посещавал в неделя. Пиели чай, заслушани в тиктакането на стенния часовник. Той се бе трудил упорито, за да се слее в дворцовата обстановка, да премахне акцента си, да се научи на добри маниери, да усвои етикецията, да се покланя.