Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Фоули Клечката беше първият човек, когото някога съм убивал. Дори не го направих нарочно; просто така се случи. Ударих го по главата и няколко часа по-късно той умря. Както обичат да казват каинистите, не можеш да върнеш звука в камбаната. А и не ми се искаше.
Господи, колко силен бях в онези години.
Какво се случи с мен, по дяволите?
4.
Статуята не напуска мислите ми: онзи Давид. Колкото повече мисля за нея, толкова повече усещам логиката ѝ. Все пак Давид е бил Любимо божие чедо, което изгубило благосклонността му…
Заради една жена.
За никого не е тайна, че Тан’елкот винаги си е падал по мен.
Не в сексуалния смисъл — почти съм убеден, че сексът е едно от онези неща, като яденето и спането, от които той се е отказал, за да стане Ма’елкот. Но знам, че е способен на любов; обичаше Бърн. И преди много години ми намекна, че е избрал него, защото не могъл да ме намери. Намекна ми, че през цялото време съм бил първият му избор. И, бога ми, Шана се държеше с него така, сякаш… ревнуваше. А той я презираше, без дори да се опитва да го прикрие.
Нима това е причината за цялата гадост, която се изсипа върху мен? Един проклет любовен триъгълник?
Има някаква логика в това.
Можете да го откриете дори в „Заради любовта на Палас Рил“: той се опита да ме накара да избера него, вместо нея — вместо който и да било друг. А на Земята пое ролята на Другата жена в нашия живот…
Сега, като се замисля, той може да е отговорен за всичко. Нещата, които Гарете четеше от онези картончета, звучаха като излезли от устата на Тан’елкот. Може да го е направил от ревност и за отмъщение. Всичко се връзва.
Но знаете ли какво?
Всичките истории, които си разказвам, опитвайки се да разбера причините за всичко, което се случи; единственото, което е останало от живота ми…
Всички те са свързани.
Колкото повече мисля за това, толкова повече начини откривам да разкажа една и съща история. Точно като онова, за което говореше Рейт: той бе намерил начин да свърже всичко, което се бе случило в живота му, добро и лошо, с Каин. Със същия успех можеше да извърти нещата и да свърже всичко с Ма’елкот или с Палас Рил, или с това какво е било времето в неделя преди двайсет и седем години.
Да, всичко това може да се е случило, защото грамадното копеле се е влюбило в мен. Аз също мога да подредя фактите по различен начин и да докажа, че причината за всичко е решението ми да си поиграя на Каин. Или защото Рейт е решил да отмъсти за родителите си. Или защото група проклети идиоти е решила, че Каин наистина е Дяволът, или защото Крис Хансен е поискал да се превърне в проклет елф.
Мамка му, ако се постарая, мога да изкарам, че всичко се е случило, защото Фоули Клечката някога ми разкървави задника.
Също като тази статуя: тя е обида. Съвет. Любовно писмо. Тя представлява моето отражение в момента, в който я погледна.
Смисълът на всичко зависи от начина, по който разказваш историята.
5.
Господи, спомням си…
Помня как клечах в шкафчето за санитарни принадлежности в клозета на лингвистичния корпус, очаквайки Крис да примами Болинджър. Помня колко беше тъмно — само под вратичката се виждаше една тънка светла черта от флуоресцентните лампи в клозета — и миризмата, различна от тази в Шахтата: остра химическа смрад на почистващи препарати, която се издигаше от метлите, парцалите и кофата с вода. Помня как трябваше да стоя напълно неподвижно, за да не съборя или ритна нещо и да издам номера; нямаше как да си разчистя място, защото празното пространство в претъпкания шкаф щеше да изглежда подозрително на следователите. Помня колко трудно дишах в тясното пространство и как започнах да прикляквам бавно, за да не ми се схванат краката.
Спомням си бодливата топка, която премина през цялото ми тяло, щом чух гласа на Болинджър, и паренето в стомаха ми, когато осъзнах, че си води подкрепление.
Помня как си мислех: И така, че са четирима. Добре. Четирима Бойни пещерняци срещу двама бъзливци от Кочината; сигурно щяхме да умрем, но на кого му пукаше? Нищо от онова, което щяха да ми причинят, нямаше да е толкова лошо, колкото проникването на ножа на Клечката в задника ми. И знаех, че ако останех в тоя шкаф да слушам как умира Крис, повече никога нямаше да мога да се погледна в огледалото и да харесам онова, което виждам там.
Ако ми се удаде възможност, трябва да разкажа на Крис как баща ми и Фоули Клечката му спасиха живота. Мамка му. Ще ми се да можех да го разкажа и на татко.