Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Не го бях виждал от шест години, тъй като напуснах гетото на шестнайсет години, за да работя за Вило. Последния път, когато двамата бяхме заедно в една стая, тя представляваше пълна с хлебарки дупка, подът ѝ беше покрит с шестинчов пласт боклуци, едната стая беше превърната в личната септична яма на татко, а цялото място имаше само три стаи. Последния път, когато двамата бяхме заедно в една стая, той се бе опитал да ми пръсне черепа с тръбен ключ.
Сега живееше в спретнато апартаментче с боядисани в кремаво стени и рамки на вратите и прозорците от истинско, кълна се в Бога, дърво. Завеси. Мебели. Голяма маса в трапезарията. Хладилник с истинска храна в него, кухня, чиста като операционна зала. Баня — негова собствена тоалетна, вътре в самия апартамент, и дори душ кабина, която му пускаше по десет минути горещ душ всеки ден.
И татко.
Татко: избръснат и облечен в чисти дрехи, макар и не съвсем нови. Косата му беше напълно прошарена и късо подстригана, а в очите му проблясваше разум. Татко: който може да се ръкува с мен и да ми каже, че се надява да се опознаем сега, когато отново е с всичкия си. Който може да ме прегърне и да мирише на мъж, а не на кланица.
Дори не си спомням за какво разговаряхме онзи ден; не спрях да се чудя на този мъж, който едновременно беше баща ми и същевременно толкова чужд. Почти ме накара да се чувствам отново на пет, сякаш той бе нормален и мама всеки момент щеше да влезе в стаята и да ме прегърне.
След като си тръгнахме, Вило свали кадифените ръкавици.
Разбирате ли, той се грижи изключително добре за своите работници. Прочут е с това. Няколко месеца след като започнах да работя за него, той започна да се грижи и за баща ми. Оказа се, че болестта на татко, макар и нелечима, се поддава на терапия; с подходящата комбинация от лекарства той бе успял да си намери постоянна работа като помощник мрежови аналитик — можеше да плаща наема на апартамента и дори от време на време да излиза да се храни навън.
Вило ми обясни, че работата на татко зависи от моята. Ако го прецакам с договора ми, той ще отреже татко. Само за седмица той щеше да се озове обратно в 3F или на някое още по-гадно място.
Затова преглътнах гордостта си и направих каквото се искаше от мен. Само така можех да изгоня от мислите си онази воня.
Предполагам, че това е Хари Майкълсън: мъжът, който е готов на всичко, за да стои далеч от 3F.
Не, Хари е нещо повече. Мисля, че той е един добър човек.
Човек, който си мисли, че ако изпълнява онова, което се иска от него, хората, които обича, ще са добре. Той е онзи абсолютно нещастен човек, който седи пред бюрото си в три часа сутринта, когато в главата му се стеле горчивият пушек от изпепеленото му сърце. Той е мъжът, в който Шана искаше да се превърна.
Той е моделът на Давид.
Странно: Шана се влюби в Каин, но не можеше да живее с него. Можеше да живее с Хари. Обичаше ли го? Всъщност не си спомням.
Само ако можех да я попитам.
7.
Мъката, която си причинихме един на друг…
Господи, спомням си първия път, когато я видях: до масата в онази конферентна зала в Централата на Студията. Тъкмо се бях върнал от два поредни хита: „Измъкване от Бодекен“ и „Последен отпор в Серано“; и тъкмо с мен се беше свързал Ханто Сърпа, за да му намеря и отнеса короната на Дал’канит. Колбърг беше решил да пусне серийно Приключение с цяла група Актьори и аз в главната роля. Бяхме шестима и Колбърг дори ми беше включил любовна история — той винаги ми натякваше да вкарвам повече секс в Приключенията ми. От мен се очакваше да прекарвам свободното си време, флиртувайки с Олга Бергман, великолепна блондинка от скандинавски произход, която играеше рицар на Хрил на име Марад. Тя беше добро дете, изгряваща звезда с гръмогласен смях и впечатляваща физика на Мисис Олимпия, и беше повече от навита да ми съдейства.
Но Шана седеше в другия край на масата.
Тя беше доста срамежлива за Актриса, поне по онова време. Сдържана. Напрегната. Малко плашеща.
Сияеща.
Те всички ме познаваха, естествено; аз бях най-голямата звезда в цялата система на Студията. Всички бяха гледали „Последният отпор“ и един по един се изредиха да ми казват колко е бил страхотен. Обичайните приказки в бизнеса. По време на цялата среща те се смееха и се шегуваха, питайки се един друг коя е любимата им част. Всички, без Шана. Тя не каза нито дума.