Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Когато Колбърг най-накрая я принуди да се включи, тя каза тихо:
— Любимата ми част я нямаше в куба.
После се изчерви и наведе очи, сякаш се притесняваше. Колбърг обаче не се отказа. Най-накрая тя разкри срамната си тайна:
— Любимата ми част са мислите за жителите на Анхана — как си лягат вечер или стават сутрин, целуват се, прегръщат децата си. За всички, които никога няма да узнаят какво си преживял, за да ги спасиш.
— О, порасни най-после — отвърнах аз. — Не го направих заради тях, а заради рейтинга.
Шана сви рамене.
— Те никога няма да разберат — рече тя и ме дари с възпламенителната си усмивка, която накара гърдите ми да се стегнат и сърцето ми да затупти бързо, и вече горе-долу бях готов.
Най-гадното бе, че така и не получихме възможност. Ако бяхме поживели заедно стотина години, Шана никога нямаше да разбере какво е това апартамент 3F. Припомням си живота си с нея и не мога да повярвам, че така и не разбрах какво се случва с мен.
Исках да живея в свят, където няма такива неща като 3F — където това принадлежи на замръзналото минало, погребано под хилядолетен прах, неспособно да се надигне оттам. Исках завинаги да прочистя света си от тази миризма.
Затова построих своя собствена 3F и я нарекох Аби; после се заключих в нея и се опитах да се престоря на щастлив. Мамка му, в Аби беше още по-зле. Старата ми стая поне беше нещо, от което можех да избягам. Можех да се боря с миризмата.
Аби ме накара да се боря, за да остана в нея.
Сега, когато се намирам тук долу, когато вонящата Шахта превръща целия ми свят в апартамент 3F, аз съм толкова щастлив, че ми се иска да се засмея на глас. Вече не си спомням кога за последно съм бил толкова щастлив.
Не, почакайте: мога.
Спомням си…
8.
Няколко от костюмираните фалшиви веселбари ме забелязват и застиват на място, протягайки ръце към скритите в диплите на дрехите им оръжия.
Аз продължавам да вървя към тях бавно и им се усмихвам приятелски.
Златистият пясък на арената хрущи под ботушите ми. Слънцето прежуря; виждам го като алено сияние в горната част на полезрението ми, където се отразява от веждите ми.
Всичките ми съмнения, всичките въпроси отлитат в миг като гълъби от ръкава на фокусник. Адреналинът пее във вените ми — мелодията ми е позната и успокояваща като приспивна песен. Гръмотевичният пулс на кръвта в ушите ми заглушава всички звуци освен бавното и премерено хрущене на стъпките ми.
Сега вече ме вижда и Тоа Сител; бледите му очи се разширяват и устата му се раздвижва. Той побутва ръката на Ма’елкот и главата на императора се завърта към мен бавно и заплашително като танкова оръдейна кула…
Знаех, че ще умра там.
Но не смъртта ме развеселява; не мисълта за смъртта разтяга в усмивка разкървавените ми устни. А това, че ще умра в Отвъдие. Че не трябва да се връщам у дома.
Повече няма да се налага да се връщам у дома.
Мамка му, знаете ли какво?
Дори миризмата взе да ми харесва.
Мирише ми на мръсните улици на Сан Франциско в късна лятна вечер; мирише ми на стикбол и юмручни битки, на дрипави наркомани, които безпроблемно могат да бъдат пребъркани за дребни монети, и на тихи улички, в които лесно може да избяга човек на крачка пред полицията.
Затова съм щастлив.
О, Шана…
Само ако…
Точно на тази камбана бих искал да върна звука.
Само ако можех да разбера това, докато Шана беше жива. Само ако можех да го споделя с нея. Тя може би нямаше да ме разбере — мамка му, знам, че нямаше да ме разбере, — но ми се иска да си мисля, че щеше да се радва да ме види щастлив.
Ще умра свободен. Има ли нещо по-добро от това?
Аз съм свободен.
9.
Мисля си за Крис и приказките му за имената. Сега като че ли разбирам малко по-добре какво имаше предвид. Веднъж татко ми каза, че съм нещо повече от Каин, и беше прав. Но той не разбираше, че съм нещо повече и от Хари Майкълсън. Хари беше добър човек. Той обичаше съпругата си, обичаше дъщеря си, обичаше баща си и своя свят. Но не успя да се справи. И вината не беше негова. Просто нямаше талант за това.
Нямаше никакъв шанс.
Защото аз не му го дадох.
Ръбът на оковата около дясната ми китка не е най-добрият инструмент и на всичкото отгоре трябва да работя в тъмнина. От друга страна, разполагам с цялото време на света. Стената на Шахтата е от същия порест варовик, по-мек от желязото, което ме приковава към него. Работя бавно и се справям добре, макар да действам само по усет.