Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
От време на време затворникът ми носи размекнат сухар, който тук минава за вечеря, и на мъждивата светлина от фенера му виждам как делото ми напредва.
Обикновен надпис:
И под него две дати.
Първата: това е денят, когато Вило ме отведе да видя татко.
И втората: по мои изчисления трябва да е днес.
Той заслужава епитаф, но аз няма да го изсичам в камъка.
Аз съм неговият епитаф.
10.
Светът иска да ме нарича Каин. Но това име не ми е достатъчно. Не трябва да забравям, че Каин е име за една част от мен. Някой ден ще се разрасне, за да ме обгърне напълно. Но засега покрива всичко, което ми е нужно. Каин е Актьор. Един Актьор.
Който играе роля.
Трябва ми нещо, върху което да работя. Нещо, което да се опитам да направя.
Това, че умирам, прикован към стената на Шахтата, е подарък: не ми се налага да губя време в избор на път. Остава ми само един път.
Крис ми каза, че черният Поток преминава дори през скалата на донжона. Че преминава през всичко; че ние го притегляме и направляваме, без сами да го осъзнаваме. Това е енергия в най-основната си форма. Енергията си е енергия, каза той. Предполагам, че няма причина Потокът да не може да преминава и по жици и микросхеми. Трябва просто да са настроени правилно.
Обръщам се към уменията, забравени от четвърт век. Сплитам ръце в Трипръста мудра11 и се заемам с древните дихателни упражнения. Няма да вляза веднага в ментално зрение, но Каин може да го намери. Преди много години го бяха обучавали за това. Бяха обучавали мен за това.
Ще го намеря.
Този сакат мъж на средна възраст е просто част от ролята, която играя, за да мога да живея на Земята. Повече нямам нужда от него.
Проклетите ми крака отново ще заработят.
Осемнайсет
Богинята по съвместителство премина в земите на мъртвите и там се сражаваше с чудовища. Със себе си тя доведе рожбата на тъмния ангел и мъжа, който някога беше бог. Понякога те се сражаваха заедно с нея, понякога срещу нея, защото в земята на сенките и илюзиите невинаги може да се направи разлика между приятел и враг.
В земите на мъртвите можеш да си сигурен само в едно. В себе си. Затова легендите населяват тези земи с чудовища.
Писано е, когато някой се сражава с чудовища, рискува сам да се превърне в чудовище. Това не е вярно.
Истинският риск се скрие в това, че някой може да открие чудовището, което се крие в него.
1.
Анхана обгърна Деймън от Джантоген Блъф с джунгла от сънища.
Един дъб го изблъска настрани и се устреми нагоре от пукнатината в стената на дока. Деймън залитна назад и се озова във висок до главата му царевичак. В стъблата с трясък прорастваха млади филизи и се превръщаха в големи кочани пред очите му, докато той стоеше и ги наблюдаваше със зяпнали уста. По камъните пълзяха тиквени и динени стъбла и обвиваха глезените му с мустачките си. От Чамбайген израстваха нагъсто върби, прасковени и ябълкови дървета, които се развиваха толкова бързо, че скоро най-долните им клони опръскаха пламналото чело на Деймън с вода. Баржите, лодките и плаващите докове се блъскаха едни в други, клатеха се и се преобръщаха.
Само за няколко минути реката се превърна в блато, а високите стени на Стария град заприличаха на вертикална гора от листа и ярки цветове.
Аз направих всичко това, помисли си Деймън.
Жуженето във вените му — странно шипящо бълбукане, което пъплеше нагоре-надолу по тила му, промъкваше се в главата му и отново излизаше — започна като леко съскане, но щом зеленината започна да поглъща града, то кипна и експлодира. Той вървеше в съня си и знаеше, че това е сън; подобно нещо можеше да се случи само в сънищата.
Всички монаси, които Деймън бе изпратил да патрулират по пристанището в търсене на следи от магистър Рейт и Меча на свети Бърн, бяха Посветени: ветерани, експерти в редица тайни умения, които варираха от близък ръкопашен бой до магически контрашпионаж. При първите пропуквания и шумолене на зеленината, която оживя около тях, те се бяха пръснали и бяха потърсили укритие, както би направил всеки професионалист.
Той беше сам.
Деймън не можеше да види никого сред буйната преплетена зеленина и не беше сигурен, че иска да ги види. Не беше сигурен в нищо. Бях болен — помисли си той. — Имах треска. И сигурно още имам. Това трябва да е трескаво бълнуване.
11
Символичен и ритуален жест в индуизма и будизма. — Б.пр.