Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

По-късно същия ден Юмрукът настоя да се оттегли рано в приготвените за свитата му помещения. Щом човекът напусна палатката, сред събраните представители на клановете, старейшините и оцелелите магьосници се разрази бурна свада. Близнаците седяха тихо и позволиха на бурята да се изтощи. Рилиш се притесни от някои от дочутите предложения — да се плячкоса провинцията, да бъде опустошена околността, даже да се предяви искане за Трона. Когато това предложение долетя към Нищожния през шатрата, той просто отбеляза:

— Какво ще правим с него? Твърде е тежък, за да може да бъде носен на кон.

Започна нов спор, този път подправен с все по-силни подигравки, обвинения и обиди. На Рилиш му изглеждаше, че обсъждането все повече се отклонява към минали прегрешения, обиди и вековни вражди. Той се обърна към Нищожния и улови погледа му — момъкът намигна и килна глава, за да го покани навън. Рилиш изопна изтръпналите си крака, поклони се на събранието и се измъкна от палатката.

Навън здрачът се сгъстяваше. Хълмът слизаше като парче тъмнозелена коприна надолу към Джурд — реката блестеше, обрамчена от дървета, широка и черна. Въздухът бе изпълнен с преливащото в презряване ухание на зрялост. Гъмжеше от привлечени от светлината нощни пеперуди и мушици. На Рилиш му мина през ума, че си е у дома, ала това вече не беше неговият дом. Кое място би могъл той да нарече свой дом сега? Уикските равнини? Едва ли можеше да се очаква да бъдат гостоприемни в този миг. Нищожния излезе и дойде при него. Младият мъж се обгърна с ръце под простата си дреха от еленова кожа. Несресаната му черна коса бе оплетена, ала Рилиш не каза нищо — човек не можеше да каже на първия уикски магьосник, че има нужда от подстригване.

— Богата земя — отбеляза младежът и огледа зелените склонове на хълмовете. — Вие добре си живеете тук.

Рилиш погледна младия уикец и примигна.

— Моля?

Изчервяване и накланяне на главата.

— Извинявам се. Всичко това някога е принадлежало на предците ми.