Зовът на барабана [bg]

— Нямам избор. — Мъката му беше очевидна. — Договорът ѝ беше откупен от господин Рансъм… брокера… — Той кимна назад, за да посочи един здравеняк с перука с плитка, който говореше с Младия Джейми. — Той може да я прати при когото пожелае и без да се поколебае ще я продаде на онзи… онзи… — задави се от отчаяние.

— Ето, вземете това. — Тя бързо извади голямата кърпа от деколтето си, свали я от врата си и му я подаде. Така не изглеждаше достатъчно скромна, но ѝ се стори, че случаят е спешен.

Явно за него беше такъв. Той попи лицето си, после пусна кърпата и стисна ръката ѝ с две ръце.

— Той е търговец на добитък; дошъл е на пазара да си продава стоката. Когато приключи, ще се върне с парите, за да я купи и ще я отведе в къщата си в Абърдийн. Когато го чух да казва това на Рансъм, изпаднах в пълно отчаяние. Молех се най-горещо на Господа да ѝ даде спасение. И тогава… — преглътна — ви видях. Такава горда и благородна, изглеждате добра и реших, че молитвите ми са чути. О, мадам, умолявам ви, не отхвърляйте бащината молба. Вземете я!

— Но аз отивам в Америка! И вие никога… — прехапа устна. — Искам да кажа, че дълго няма да я видите.

Отчаяният баща пребледня при тези думи. Затвори очи и като че ли се олюля леко.

— Колониите? — прошепна той. Отвори очи отново и стисна зъби. — По-добре да ме напусне завинаги и да отиде в онова диво място, отколкото да се опозори пред очите ми.

Бриана нямаше представа какво да отговори на това. Погледна безпомощно над главата му към тълпата.

— Ами… дъщеря ви… коя е…?

Искрата надежда в очите му се превърна в пламък, шокиращ със силата си.

— Благословена да сте, милейди! Ще я доведа веднага!

Той стисна трескаво ръката ѝ, после се втурна през тълпата и я остави да се взира след него. След миг тя сви рамене и се наведе да вземе кърпата си. Как се бе случило това? И какво, за бога, щяха да кажат чичо ѝ и братовчед ѝ, ако тя…

— Това е Елизабет — обяви задъхан глас. — Да служиш добре на дамата, Лизи.

Бриана погледна надолу и осъзна, че решението вече е взето вместо нея.

— О, Боже! — прошепна тя, като видя белия път в косите на малка глава, която ѝ се поклони дълбоко. — Кутренце.

Главата се изправи рязко и тя видя слабо лице, голяма част от него бе заета от изплашени сиви очи.

— На вашите услуги, мадам — рече малката побеляла уста. Или поне така ѝ се стори, защото момичето говореше много тихо и едва се чу сред глъчката.

— Тя ще ви служи добре, мадам, наистина! — Трескавият глас на бащата също потъна в шума. Тя го погледна; много си приличаха, и двамата имаха светла коса и слаби, тревожни лица. Бяха почти еднакви на ръст, макар че момичето бе така крехко, че приличаше на негова сянка.

— Ами… здравей. — Усмихна ѝ се, надяваше се окуражително. Момичето наклони изплашено глава и погледна нагоре. Преглътна с усилие и облиза устни.

— А… на колко си години, Лизи? Може ли да те наричам Лизи?