Зовът на барабана [bg]

— Господи! Тя ме погледна! Сърцето ми!

— О, я стига — избута го приятелят му. — Тя мене гледаше, кой ще те погледне тебе?

— Нищо подобно — извика другият. — Мене гледаше, нали, скъпа? — И погледна с кравешки поглед Бриана, която не издържа и се засмя заедно с хората около нея.

— И какво ще я правиш, ако стане твоя, а? Тя ще те прекърши на две. Я се разкарай, дребосък — рече продавачката на бухтите и леко перна младежа по задника с дървената си лопатка. — Аз си имам работа, ти ако нямаш. А младата жена ще умре от глад, ако не спреш да се правиш на глупак и не я оставиш да си купи обяд, нали?

— Не ми изглежда измършавяла, бабке — каза ухажорът на Бриана, без да обръща внимание на старицата, и продължаваше да се кокори най-нахално. — А колкото до останалото… донеси ми стълба, Боби, не ме е страх от високото!

Сред бурния смях другият мъж извлече приятеля си, който изпращаше въздушни целувки над рамото му, докато неохотно се отдалечаваше. Бриана си взе рестото от медни монети и се оттегли в един ъгъл да изяде двете топли бухти, като лицето ѝ още беше сгрято от смеха и смущението.

Не беше се притеснявала от ръста си от седми клас, когато се извисяваше над всичките си съученици. Сред високите си братовчеди се чувстваше съвсем добре, но наистина тук стърчеше като показалец, въпреки че беше послушала Джени и бе облякла рокля на братовчедка си Джанет, която бе преправена набързо.

Смущението ѝ се засилваше от факта, че под роклята всъщност нямаше бельо, освен една риза. Като че ли другите жени не се смущаваха от това, но тя се притесняваше от усещането за голота по интимните си части и от странното чувство, когато голите ѝ бедра се търкаха едно в друго, докато вървеше, защото копринените чорапи стигаха малко над коленете ѝ.

Но всичко това бе забравено, когато отхапа от бухтата. Тя беше с формата на полумесец, пълна с кълцано месо, мас и лук. Горещият плътен сок и пръхкавото тесто изпълниха устата ѝ и тя затвори очи от удоволствие.

„Храната е или невероятно хубава или невероятно лоша — беше ѝ казала Клеър, когато описваше приключенията си в миналото. — Защото няма начин да се съхранява иначе. Или е осолена, или съхранена в гранива мас, или е съвсем прясна, от градината, или от току-що заклано животно — а тогава е великолепна.“

Бухтата беше великолепна, макар че наистина посипа с трохи корсажа ѝ. Тя ги изтупа скришом, но вече никой не я гледаше.

Или почти никой. Един слаб светлокос мъж с парцаливо палто се беше появил до нея и правеше някакви нервни движения, сякаш искаше да я дръпне за ръкава, но не смееше. Не знаеше дали е просяк, или поредният ухажор, затова го погледна с подозрение.

— Да?

— Вие… не си ли търсите слуга, мадам?

Тя се отпусна, реши, че ще е някой от тълпата, които се предлагаха за работа.