Нож от блянове

Седнал на земята, без да обръща внимание на влагата, Ноал играеше на „Змии и лисици“ с Олвер и нижеше безумните си истории за земи оттатък Айилската пустош, за някакъв си огромен пристанищен град, в който не разрешавали на чуждоземци да го напускат, освен на борда на корабите им, а пък на жителите му изобщо не давали да го напускат. Мат съжаляваше, че не играят на някоя друга игра. Всеки път щом разпънеха червения плат с плетеницата черни черти по него, се сещаше за обещанието, което бе дал на Том, за проклетите Еелфи-ни, които неясно как се бяха напъхали в главата му, а и за скапаните Аелфини също. Айез Седай се върнаха от потока и Джолайн спря да поприказва с Блерик и Фен. Бетамин и Сета, които ситнеха зад тях, се поколебаха, докато Зелената не ги прикани с махване на ръка да застанат зад дънера, на който вече седяха Теслин и Едесина, колкото може по-далече една от друга, и четяха малки, подвързани с кожа книжки. Бетамин и Сета застанаха зад Едесина.

Русокосата бивша сул-дам се беше справила по забележителен, макар и болезнен начин. Болезнен както за нея, така и за Сестрите. Когато първия път ги помоли колебливо да учат и нея, след яденето предната вечер, Сестрите отказаха. Учеха само Бетамин, защото тя вече преливаше. Сета била твърде стара за новачка, не била преливала — и точка. Затова тя повтори каквото там правеше Бетамин и ги накара и трите да заподскачат около огъня сред дъжд от разхвърчали се искри, докато можеше да задържи Силата. Тогава вече се съгласиха да я учат. Поне Джолайн и Едесина се съгласиха. Теслин продължаваше да не желае да има каквото и да било общо с никоя сул-дам, все едно бивша или не. И трите обаче я напердашиха поред и тя цяла сутрин се чудеше как да седне в седлото, та да не я боли. Все още изглеждаше уплашена, от Единствената сила и може би от Айез Седай, но странно, лицето й в същото време изглеждаше… доволно, също така. Това Мат не можеше да разбере.

Самият той би трябвало да се чувства доволен. Беше избегнал обвинение в убийство, при това го бе избегнал, като бе влязъл слепешка-та в сеанчански капан, което можеше да убие Тюон, а и остави голама зад гърба си. Създанието щеше да проследи трупата на Лука и Мат го беше предупредил — не че това щеше да помогне особено. Той обаче след по-малко от две недели щеше да е прехвърлил планините и да е в Муранди. Необходимостта да измисли как да върне Тюон жива и здрава в Ебу Дар, вече съвсем не лека задача, особено след като се налагаше да я пази и от Айез Седай, да не я отвлекат, го принуждаваше да се вглежда по-задълго в лицето й. И да се мъчи да отгадае какво се върти зад големите й красиви очи. Трябваше да е щастлив като коза в пълна със зърно ясла. Ала съвсем не беше щастлив.