20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Аз ви чакам, господине — отговори Мордаунт, като вдигна глава и обгърна д’Артанян с поглед, изразът на който не може да се опише.
— Тогава пазете се, господине — каза гасконецът, — защото много добре владея шпагата.
— И аз също — отвърна Мордаунт.
— Толкова по-добре; съвестта ми ще бъде по-спокойна. Защищавайте се!
— Минутка! — спря го младият човек. — Дайде ми дума, господа, че няма да ме нападате вкупом, а подред.
— Ти искаш това само за да си направиш удоволствието да ни обидиш, малка змийо! — извика Портос.
— Не, за да ми бъде спокойна съвестта, както преди малко каза господинът.
— Това е с друга цел — промърмори д’Артанян, като поклати глава и погледна с известно безпокойство около себе си. .
— Честна дума на благородник! — казаха заедно Арамис и Портос.
— В такъв случай, господа — рече Мордаунт, — отдръпнете се в някой ъгъл като господин граф дьо Ла Фер, който, макар че не пожела да се дуелира, знае, изглежда, правилата на дуела. Направете ни място, то ни е необходимо.
— Добре — каза Арамис.
— Колко церемонии! — забеляза Портос.
— Отдръпнете се, господа — рече д’Артанян; — не трябва да даваме на господина нито най-малкия повод да се държи лошо, което той, струва ми се, желае много, въпреки цялото ми уважение към него.
Тая нова подигравка не промени безстрастното лице на Мордаунт.
Портос и Арамис се отдръпнаха в най-близкия ъгъл до тоя, където седеше Атос, така че двамата противници останаха посред стаята, осветени от пълната светлина на двете лампи, които бяха поставени върху писалищната маса на Кромуел. От само себе си се разбира, че светлината отслабваше, колкото повече се отдалечаваше от осветения център.
— Хайде, господине, готов ли сте най-после? — каза д’Артанян.
— Готов съм — отвърна Мордаунт.
Двамата направиха едновременно крачка напред и благодарение на това движение шпагите им се кръстосаха.
Д’Артанян беше извънредно добър фехтовчик, за да си позволи да се забавлява, както се казва на академичен език, да опипва противника си. Той нанесе бляскав и бърз лъжлив удар, Мордаунт го отби.
— Аха! — извика той с доволна усмивка.
И без да губи време, мислейки, че вижда пролука, нанесе прав и бърз като светкавица удар.
Мордаунт отби и тоя удар с едва забележимо движение на върха на шпагата.
— Започвам да мисля, че само се забавляваме — каза д’Артанян.
— Да — промърмори Арамис, — но забавлявайте се предпазливо.
— Пусто да остане! Внимавайте, приятелю — обади се Портос.
Мордаунт се усмихна на свой ред.
— А, господине, каква отвратителна усмивка! — извика д’Артанян. — Дяволът ви е научил да се усмихвате така, нали?
Мордаунт отговори само с опит да избие шпагата на Д’Артанян. Гасконецът не очакваше да срещне толкова сила в това слабо наглед тяло. Но той също тъй ловко отби удара на Мордаунт и шпагата на противника му се
плъзна по дължината на неговата шпага, без да засегне гърдите му. Мордаунт направи бързо крачка назад. — А, вие отстъпвате — каза д’Артанян, — вие завивате? Както обичате, аз печеля от това: не виждам злата ви усмивка. Ето съвсем съм на сянка. Толкова по-добре! Не можете да си представите, господине, какъв лъжлив поглед имате, особено когато ви е страх. Погледнете в очите ми и ще видите това, което вашето огледало няма да ви покаже никога: честен и откровен поглед. г Мордаунт не отговори нищо на тоя поток от думи, не много изящен, но присъщ на д’Артанян, който имаше за принцип да занимава противника си. Той отстъпваше, като продължаваше да завива, и най-после успя да си размени мястото с д’Артанян.
Усмихваше се все повече и повече. Тая усмивка започна да безпокои гасконеца.
„Хайде, хайде, трябва да свършим — помисли си д’Артанян. — Тоя проклетник има железни крака. Напред!“ И на свой ред нападна Мордаунт, който продължи да отстъпва, но очевидно с някаква цел, без да направи нито една грешка, от която д’Артанян да може да се възползува, и без да сваля нито за миг шпагата си от линията. Но тъй като дуелът се водеше в стая и дуелиращите се имаха малко място, Мордаунт допря, крак до стената и се опря с лявата ръка на нея.
— А! — каза д’Артанян. — Сега вече няма къде да отстъпвате, драги приятелю! Господа — продължи той, като стисна устни и се намръщи, — виждали ли сте някога скорпион, закован на стена? Не? Е добре, сега ще видите…