20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
За първи път д’Артанян употреби тая дума, като говореше с приятелите си. Дотогава той се задоволяваше да я мисли.
Портос отстъпи. Арамис сложи шпагата си под мишница. Атос оставаше неподвижен в тъмния си ъгъл, но не спокоен, както каза д’Артанян, а, напротив, задушаваше се, едва дишаше.
— Сложете обратно шпагата си в ножницата, кавалере — каза д’Артанян на Арамис, — господинът може да ви заподозре в намерения, каквито нямате.
След това се обърна към Мордаунт.
— Господине — му каза той, — чакам ви.
— А аз, господа, ви се чудя. Вие спорите кой да започне дуел с мене, без да поискате мнението ми, а струва ми се, че това ме засяга отчасти и мене. Аз ви мразя четиримата, това е вярно, но в различна степен. Надявам се да ви убия четиримата, но имам по-голям шанс да убия първия, отколкото втория, втория, отколкото третия и третия, отколкото последния. Затова искам да ми дадете правото да си избера противника. Ако ми откажете това право, убийте ме, убийте ме, но няма да се бия.
Четиримата приятели се спогледаха.
— Това е справедливо — казаха Портос и Арамис, като се надяваха, че изборът ще падне на тях.
Атос и Арамис мълчаха; но мълчанието им изразяваше съгласие.
— И така — рече Мордаунт сред дълбокото и тържествено мълчание, което царуваше в тая тайнствена къща, — и така аз избирам за пръв свой противник този от вас, който, не смятайки се повече за достоен да носи името граф Дьо Ла Фер, се е нарекъл Атос.
Атос скочи от стола си, сякаш някаква пружина го изправи на крака. Но за голямо учудване на приятелите си, след като постоя малко неподвижен и мълчалив, поклати глава и каза:
— Господин Мордаунт, всеки дуел между нас двама е невъзможен. Направете на някой друг тая чест, с която ме удостоихте.
И седна отново.
— А, ето вече един се уплаши — рече Мордаунт.
— Гръм и мълния! — извика д’Артанян, като скочи към младия човек. — Кой каза тук, че Атос се е уплашил?
— Нека си говори, д’Артанян — продължи Атос с тъжна и презрителна усмивка.
— Това ли е решението ви, Атос? — попита гасконецът.
— Неотменимо.
— Добре, да не говорим повече за това.
След това се обърна към Мордаунт и продължи:
— Чухте, господине, граф дьо Ла Фер не иска да ви направи честта да кръстоса шпагата си с вас. Изберете някого от нас вместо него.
— Щом не се бия с него, все ми е едно с кого ще бъде — отвърна Мордаунт. — Сложете имената си в една шапка и ще изтегля наслуки.
— Добра идея — каза д’Артанян.
— Действително това средство решава всичко — забеляза Арамис.
— Как не се сетих за това — рече Портос, — а пък е
толкова просто!
— Хайде, Арамис — каза д’Артанян, — напишете имената ни с тоя хубав ситен почерк, с който пишехте на Мари Мишон, за да я предупредите, че майката на господина възнамерява да убие милорд Бъкингам.
Мордаунт понесе тая нова атака, без да му трепне окото; той стоеше прав, със скръстени ръце и изглеждаше толкова спокоен, колкото може да бъде човек в неговото положение. Това беше гордост, ако не смелост, а тя прилича много на смелостта.
Арамис се приближи до писалищната маса на Кромуел. откъсна три еднакви листчета, написа на първото името си, а на двете останали имената на другарите си и ги показа на Мордаунт, който, без да ги чете, направи знак с глава, че напълно му вярва. След това ги сви на тръбички, сложи ги в една шапка и ги подаде на младия човек.
Мордаунт бръкна в шапката, извади едно от трите листчета и го хвърли презрително на масата, без да го чете.
— А, змийче! — измърмори д’Артанян. — Бих дал всичките си шансове за чина мускетарски капитан, само на това листче да бъде моето име!
Арамис разви листчето; но колкото и да се мъчеше да изглежда спокоен и хладнокръвен, виждаше се, че гласът МУ трепере от омраза и желание за дуел.
— Д’Артанян.! — прочете той с висок глас.
Д’Артанян извика от радост.
— А! Значи има небесно правосъдие! — извика той.
След това се обърна към Мордаунт и прибави:
— Надявам се, господине, че сега нямате никакво възражение, нали?
— Никакво, господине — отвърна Мордаунт, като изтегли на свой ред шпагата си и опря върха й на ботуша си.
Щом се увери, че желанието му ще се изпълни и че неговият човек няма да се изплъзне, д’Артанян си възвърна цялото спокойствие и хладнокръвие и дори бавността, с каквато обикновено се приготвяше за тая важна работа, която се нарича дуел. Той засука бързо маншетите си и изтърка подметката на десния си крак в паркета, което не му попречи да забележи, че Мордаунт хвърли повторно около себе си особен поглед, забелязан вече веднъж от него. — Готов ли сте, господине? — попита той най-после.