Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Гневливия. Оставих наемника при кръчмата на Таберт в Ябон. Казах му да чака, докато не му изпратя съобщение.
— Цяла година?
— Ти много ме разсея — измърка тя и подръпна меката част на ухото си.
— Спри преди да си отложила пътуването си.
— Е, час-два едва ли са от значение — каза тя.
Дрехите им отново паднаха на пясъка.
— А как смяташ да платиш на Гневливия? — попита Пъг. — Наемниците от Пътя не излизат евтино.
— Имам си любовник херцог — ухили се тя.
— Ще видя какво мога да измисля — усмихна се Пъг и я взе в прегръдките си.
9.
Възход
Ру се усмихна.
Робер дьо Лунвил влезе в сградата на фирмата. Някога тук бе седалище на процъфтяваща посредническа фирма за пътуващи търговци, която с времето бе фалирала. Ру я харесваше, защото отзад имаше мъничка кухня, така че той, Дънкан и Луис можеха да си сготвят нещо. Използваха един ъгъл от просторното помещение за спане, като по този начин спестяваха пари за охрана и наем за квартири.
— Здравейте, сержант — каза Ру високо, за да надвика шума на работещите.
— Това ли ти е новото предприятие? — попита Робер дьо Лунвил и се огледа.
— Да — усмихна се Ру. — Разширяваме се, а при партньора ми няма място за повече от две каруци.
— Колко имаш сега? — Попита Боби.
— Шест — отговори Ру. — Сега въртя търговия по нови места.
— Точно затова съм тук — каза дьо Лунвил.
Ру го погледна с повишен интерес и му махна да го последва в канцеларията. Тук шумът не бе толкова оглушителен и можеха да говорят на спокойствие.
— С какво мога да бъда полезен? — попита Ру.
— Имаме известни затруднения с превозването на стоки до двореца — каза дьо Лунвил.
— Затруднения? — Младият търговец присви очи.
— Да.
Ру кимна. Агентите на пантатийците от отдавна създаваха грижи на принца и херцога. Макар и да бяха взети мерки и само малцина доверени хора да знаеха какво замисля принцът, около двореца имаше твърде много хора, от които трудно можеше да се опазят тайни. След връщането си от Новиндус дьо Лунвил и Калис бяха решили, че ще е по-малко рисковано, ако държат ядрото на новата армия в двореца и наблюдават зорко кой има контакти с тези мъже.
— Трябва ни нов доставчик на основните продукти за двореца.
Ру скри възторга си. Знаеше, че няма конкуренция. Не можеха да намерят друг доставчик, на когото повече да вярват, че няма да разказва какво се готви зад стените на дворцовия комплекс.
— Колари? — попита младият човек.
— Това е въпросът — кимна дьо Лунвил.
— Може би от хората, които преминават военно обучение — предположи Ру. — Сигурно има такива, които не са достатъчно подходящи за вашите планове, но са достатъчно надеждни, за да им се повери работата по доставките.
— Искаш да сключим договор с теб и да ти осигурим и каруцари, така ли?
— Не съвсем — усмихна се Ру. — Но сигурно сте имали затруднения с досегашния дворцов доставчик и знаете, че се излагам на риск с всеки нов каруцар, когото наемам. В момента напълно надеждни тук сме трима — аз, Дънкан и Луис, и има още три относително верни момчета, които използувам за другите три каруци. Но не бих се клел в тях.
— Разбирам — каза дьо Лунвил. — Е, убедихме лорд Джеймс да отвори кръчма, защо да не ти намерим и няколко каруцари?
— Защо не си създадете собствена организация и персонал от военните? — попита Ру.
— Защото много бие на очи — отвърна дьо Лунвил. — Причината, поради която съм тук, е, че имаме нужда от утвърдена транспортна фирма, която ще прикрива дейността ни. „Гриндъл и Ейвъри“ се разрасна през последните няколко месеца и си спечелихте име. Ще подготвим нов договор, без да шумим особено около тази новина, но няма и нищо да крием.
— Значи заложих и успях — каза Ру.
— Не си толкова глупав, колкото изглеждаш, Ейвъри. — Дьо Лунвил понижи гласа си и постави ръка на рамото на младежа. — Виж, знаеш защо трябва да сме внимателни и какъв е рискът.
Ру кимна, макар че не искаше да мисли много за това, което бе правил по време на презморското пътуване в дружината на Калис.
— Това е сделката: ти ни осигуряваш всичко необходимо навреме, а аз гарантирам, че също толкова точно ще ти бъде заплащано. И не си мисли, че можеш да ни товариш с огромни цени, защото ще усетиш тежката ни ръка по задника на търговията си. — Дьо Лунвил се ухили с изражение, което Ру познаваше много добре: това, което щеше да чуе, съвсем не бе смешно. — Двамата с херцога винаги може да те избутаме от бизнеса и да те обесим за някое престъпление.
Ру изобщо не се съмняваше, че ако обстановката се влоши, дьо Лунвил с радост би го обесил по изфабрикувани обвинения. Този мъж бе изцяло обзет от мисълта да служи и защитава Кралството и верността му стигаше до фанатизъм.