Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Хасан се разплакал, сълзи потекли по бузите му като дъжд. Той пристъпил към децата, снел за малко такето от главата си, а те, щом го зърнали, викнали:
— Татко!
Разплакала се майка им, като чула да споменават пак баща си, и възкликнала:
— Чудна работа! Защо все споменават и викат баща си! — после заплакала и заредила следните стихове:
Не се стърпял Хасан и свалил такето от главата си. Жена му го видяла и викнала:
— Човече, откъдето и да си дошъл, върви си! Скрий се да не те види някой и да не съобщи на сестра ми! Тя ще заколи и мене, и тебе!
— Господарке моя, господарке на всички царици! — отговорил Хасан. — На хиляди опасности се изложих аз, рискувах живота си, докато стигна дотук! Сега или ще умра, или ще те спася и ще отпътувам с тебе и с децата ни към моята родина напук на престъпната ти сестра!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царкиня Манар ас-Сана се усмихнала тъжно, дълго клатила глава и рекла:
— Уви, душа моя, никой не може да ме спаси освен всевишния Аллах! Спасявай себе си! За мен друг изход няма, бях непокорна, наруших повелите ти, тръгнах си без позволението ти! За бога, мъжо, прости ми! А сестра ми — тя има войници колкото ята скакалци, никой не може да им излезе насреща! Да си представим, че ме вземеш! Как ще стигнеш до страната си — толкова опасни капани те чакат! Дори непокорните джинове не могат да се измъкнат през тях!
— Заклевам се в живота си, светлина на очите ми! — възкликнал Хасан. — Ще си тръгна от тук само с тебе и никога сам!
— Човече! — викнала тя. — Как си представяш тази работа? Що за порода сте вие, хората? Дори да имаш власт над джинове, мариди, вълшебници, никой не може да те измъкне от тези места! Бягай сам, докато си жив, и ме остави, пък дано Аллах направи нещо и за мене!
— Господарке на хубостта! — настоял Хасан. — Аз не съм дошъл тук за друго, а да те освободя!
И докато си говорели, ето я царица Нур ал-Худа влязла при тях и чула гласовете им. Хасан наложил такето, а тя викнала на сестра си:
— Ти с кого разговаряше?
— Няма с кого да разговарям освен със синовете си! — отговорила тя.
Царицата грабнала бича си и я заудряла, докато царкинята загубила свяст. Нур ал-Худа наредила да я пренесат в друго подземие, но и Хасан отишъл там. Манар ас-Сана дошла на себе си и заредила следните стихове:
Слугите я оставили сама. Снел пак Хасан такето и жена му рекла:
— Прости ми, мъжо! Жената узнава колко струва мъжът, едва като се раздели с него! Виновна съм, сгреших! И ако Аллах ни събере отново, никога няма да ти се противопоставям!
Свила се душата на Хасан и той казал: