Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Сега там нямаше никого, но тефтерите бяха отворени и разкриваха сурова истина. Шалан прикри уста с длан при вида на няколко писма за дългове. Помагала беше с разни дребни сметки, ала никога не беше виждала толкова много от цялата картина и се изуми. Как бе възможно семейството да дължи толкова много пари?
— Няма да променя решението си, Шалан — рече татко. — Върви си. Юшу сам издигна кладата си.
— Но…
— Остави ме! — изрева татко и се надигна.
Шалан се сви, зяпна и сърцето ѝ почти спря. Около нея се загърчиха духчета на страха. Татко никога не ѝ крещеше. Никога.
Той пое дълбоко дъх и застана до прозореца. Продължи да говори с гръб към нея.
— Не мога да си позволя да платя толкова.
— Защо? Заради сделката със Сиятелния господар Ревилар ли, татко? — попита тя и погледна тефтерите. — Не, нещо по-голямо е.
— Най-сетне ще направя нещо от себе си — отговори татко — и от този дом. Ще ги накарам да спрат да шушукат за нас; ще сложа край на разпитите. Домът Давар ще се превърне в сила в това княжество.
— Като печелим благосклонността на предполагаеми съюзници? Като харчим пари, с които не разполагаме?
Татко я изгледа. Лицето му беше в сянка, но очите му отразяваха светлината като два въглена, разположени дълбоко в орбитите си. В този миг Шалан усети ужасяващата омраза на баща си. Той приближи и я хвана за ръцете. Чантата ѝ падна на пода.
— Направих това за теб — изрева той и стисна силно и болезнено. — И ти ще се подчиняваш. Сбърках някъде, сбърках като ти позволих да се научиш да ме подпитваш.
Шалан проплака от болка.
— В този дом ще настанат промени. Без повече слабост. Ще намеря начин…
— Моля те, спри.
Татко сведе поглед към нея и сякаш за пръв път забеляза сълзите в очите ѝ.
— Татко… — прошепна тя.
Той погледна нагоре, към своята стая. Шалан знаеше, че гледа към душата на мама. После я пусна и тя падна на пода, а червените коси се сипнаха по лицето ѝ.
— Затворена си в твоите стаи — остро рече татко. — Върви и не излизай, докато не ти позволя.
Шалан се изправи на крака, грабна чантата си и излезе. В коридора опря гръб в стената, задиша неравно, а по брадичката ѝ закапаха сълзи. Нещата се подобряваха… татко се подобряваше…
Стисна очи. В нея бушуваха чувства, вихреха се и тя не можеше да ги овладее.
Юшу.
Всъщност татко изглеждаше сякаш иска да ме нарани, помисли Шалан и потрепери. Толкова се е променил. Тя почна да се смъква по стената и се обгърна с ръце.
Юшу.
Продължавай да режеш тези трънаци, силна моя, и проправи път за светлината…
Шалан се насили да стане. Все още разплакана, влетя в салона. Балат и Виким бяха седнали, а Минара тихо им поднасяше напитки. Пазачите ги нямаше — навярно се бяха върнали на постовете си навън.
Балат съгледа Шалан, изправи се и зяпна. Завтече се към нея и в бързината катурна чашата си. Виното се разля по пода.
— Удари ли те? Проклятие! Ще го убия! Ще ида при Върховния принц и…
— Не ме е удрял. Моля те, Балат. Ножа ти. Онзи, който татко ти подари.
Балат погледна към колана си.
— Какво за ножа?
— Скъп е. Ще опитам да го разменя за Юшу.
Балат отбранително положи длан върху ножа.
— Юшу сам издигна кладата си, Шалан.
— Тъкмо това ми каза и татко — отвърна Шалан, изтри сълзите си и го погледна в очите.
— Аз… — Балат погледна през рамо в посоката, накъдето бяха отвели Юшу. Въздъхна, откачи ножницата от колана и я даде. — Няма да е достатъчно. Казват, че дължи близо сто изумрудени броама.
— Имам и огърлицата — продължи Шалан.
Виким кротко отпиваше от виното си. Откачи своята ножница и я остави на края на масата. Шалан я грабна пътем и изтича навън. Можеше ли да ги настигне навреме?
Видя каретата съвсем наблизо по пътя. Хукна с най-голямата бързина, която пантофките ѝ позволяваха, по настланата с камъни алея, през портите и на пътя. Не беше бърза, ала и чулите не бяха. Щом приближи, видя, че Юшу е вързан и върви след колата. Не вдигна поглед, когато Шалан мина край него.
Каретата спря, Юшу падна на земята и се сви на кълбо. Тъмноокият надменен мъж отвори вратичката и изгледа Шалан.
— Праща детето?
— Сама дойдох — отговори тя и подаде камите. — Вземете ги, моля, изработката им е отлична.
Мъжът се позачуди, после махна на един от спътниците си да слезе и да вземе ножовете. Шалан свали огърлицата си и я пусна в дланите на мъжа заедно с двата ножа. Онзи измъкна единия и го огледа. Шалан чакаше и неспокойно пристъпваше от крак на крак.