Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Плакала си — обади се мъжът в каретата. — Толкова ли те е грижа за него?
— Той ми е брат.
— Е, и? Аз убих моя брат, когато опита да ме измами. Не бива да позволяваш роднинството да замъглява преценката ти.
— Обичам го — прошепна Шалан.
Онзи, който разучаваше камите, ги върна в ножниците.
— Отлична направа — призна той. — Бих ги оценил на двадесет изумрудени броама.
— А огърлицата? — попита Шалан.
— Проста, обаче е от алуминий, който се добива само с Превръщане — отвърна мъжът на началника си. — Десет изумрудени.
— Взети заедно, правят половината от парите, които брат ти дължи — обобщи мъжът в каретата.
Сърцето на Шалан се сви.
— А… какво ще правите с него? Ако го продадете в робство, няма да си върнете такъв голям дълг.
— Често съм в настроение да си припомням, че светлооките кървят досущ като тъмнооките. И понякога е добре да се дава пример за назидание на останалите, да им се напомня да не вземат заеми, които не могат да върнат. Може да ми спести повече пари, отколкото сам струва, ако го покажа разумно.
Шалан усети как се смалява. Стисна ръце, едната скрита, другата — не. Значи загуби? Жените от татковите книги, онези, на които тя беше почнала да се възхищава, нямаше да умоляват, за да спечелят сърцето на този човек. Щяха да опитат с логика.
Шалан не беше силна в логиката. Не беше обучена, а и сега определено не беше в настроение за логика. Но когато сълзите ѝ потекоха отново, тя се насили да каже първото нещо, което ѝ дойде на ума.
— Така той може да Ви спести пари, а може и да не Ви спести. Това е хазарт. Вие не ми приличате на човек, който залага.
Мъжът се разсмя.
— Какво те накара да кажеш това? Та нали съм тук заради комарджийските дългове на брат ти!
— Не — отговори Шалан и се засрами от сълзите си. — Вие сте човек, който печели от комарджийството на другите. Знаете, че то обикновено води до загуби. Давам Ви предмети с истинска стойност. Вземете ги. Моля Ви.
Мъжът се умисли. Пресегна се за камите и подчиненият му ги подаде. Извади една от канията и я разгледа.
— Дай ми една причина да проявя милост към този човек. В моето заведение той се показа надменен и ненаситен, игра, без да се замисля за трудностите, които би причинил на вас, неговото семейство.
— Майка ни беше убита — рече Шалан. — В онази нощ, докато плачех, Юшу ме прегръщаше.
Само това имаше.
Онзи разсъди. Шалан чувстваше как сърцето блъска в гърдите ѝ. Най-сетне мъжът ѝ подхвърли огърлицата.
— Задръж си я.
После кимна на своя човек.
— Срежи въжетата на оня дребен кремлинг. Малката, ако си разумна, ще научиш брат си да бъде по-… въздържан. — И затвори вратичката.
Шалан отстъпи, докато мъжът срязваше въжетата на Юшу. После той се качи отзад на колата и почука. Каретата потегли.
Шалан коленичи до Юшу. Той примигна с едно око — другото беше насинено и почваше да се подува — докато Шалан развърза окървавените му ръце. Не бе минал и четвърт час, откакто татко заяви, че мъжете могат да го отведат, и те явно бяха използвали това време да му покажат, че не са доволни, задето не получават пари.
— Шалан? — продума Юшу с разкървавените си устни. — Какво стана?
— Не чу ли?
— Ушите ми звънят. Всичко се върти. Аз… свободен ли съм?
— Балат и Виким изтъргуваха камите си срещу теб.
— И Мил прие толкова малко?
— Очевидно не знае истинската ти стойност.
Юшу се усмихна широко.
— Все бързаш да отговориш, а?
С помощта на Шалан се изправи на крака и закуцука към къщата.
По средата на пътя Балат се присъедини към тях и улови Юшу под мишница.
— Благодаря ти — прошепна Юшу. — Тя казва, че си ме спасил. Благодаря ти, братко.
Той захлипа.
— Аз… — подзе Балат и замести поглед от Шалан към Юшу. — Ти си ми брат. Нека се приберем, та да те почистят.
Доволна, че има кой да се погрижи за Юшу, Шалан ги остави и влезе в къщата. Качи се по стълбите, подмина светещата стая на татко и влезе в своята. Седна на леглото.
Зачака бурята.
Долу се надигнаха викове. Шалан стисна очи.
Накрая вратата на стаята ѝ се отвори.
Тя погледна. Татко стоеше на прага. Шалан видя някаква купчинка зад него, на пода в коридора. Минара, прислужничката. Тялото ѝ не лежеше както трябва, ръката ѝ беше огъната под странен ъгъл. Тя се размърда, простена и остави кръв по стената, когато опита да пропълзи по-далеч.
Татко влезе в стаята на Шалан и затвори вратата.