Сияйни слова

След като остави каретата си в конюшня на Външния пазар, Шалан бе отведена до стълби, изсечени в склона на хълм. Изкачи ги, после боязливо пристъпи на терасата, оформена в скалата. Край множество железни масички седяха добре облечени светлооки и бъбреха над чаша вино.

Намираха се достатъчно високо, та да виждат над военните лагери. Изгледът беше на изток, по посока на Произхода. Ама че неестествено разположение — Шалан се почувства уязвима. Беше навикнала балконите, градините и верандите да гледат в обратната на бурите посока. Вярно, надали някой щеше да излезе тук, когато се очакваше буря, но просто ѝ се струваше погрешно.

Появи се старши слуга в черно и бяло, поклони се и я нарече Сиятелна Давар, без да ѝ се налага да се представя. Трябваше да свиква; в Алеткар тя беше новост, при това лесно забележима. Остави слугата да я поведе между масите и отпрати охраната си за деня в едно по-просторно помещение, изсечено навътре в скалата вдясно от салона. Покривът и стените бяха обикновени и стаята можеше да се затваря плътно. Вътре още телохранители очакваха прищевките на господарите си.

Шалан привлече погледите на останалите посетители. Е, добре. Дошла беше да обезпокои техния свят. Колкото повече хората приказваха за нея, толкова по-големи щяха да са възможностите ѝ да ги убеди да я послушат за паршите, когато му дойдеше времето. Паршите бяха навсякъде из лагерите, дори и в тази разкошна винарна. Шалан съгледа трима в ъгъла — местеха бутилки от етажерките по стената в щайги. Действаха бавно, но неумолимо.

След още няколко стъпки се озова на мраморната балюстрада на самия край на терасата. Тук Адолин имаше своя маса, разположена така, че нищо да не препречва изгледа на изток. Недалеч до стената стояха двамина от личната охрана на Далинар; явно Адолин беше достатъчно важен, щото пазачите му да не чакат с останалите.

Адолин листеше един фолиант — прекомерно голям, за да не бъде взет за женска книга. Шалан беше виждала подобни с военни карти, с изображения на брони или на архитектура. Стана ѝ забавно, когато зърна глифите на този. Под тях имаше женски надписи за по-голяма яснота. Моди от Лиафор и Азир.

Адолин беше все така хубав. Може би и повече, понеже беше по-спокоен. Шалан нямаше да допусне той да разбърка ума ѝ. Имаше цел в тази среща: съюз с дома Колин, който да помогне на братята ѝ и да даде средства за разобличаването на Пустоносните и откриването на Уритиру.

Не можеше да си позволява слабости. Трябваше да владее положението. Не можеше да се държи угоднически и не можеше да…

Адолин я видя и затвори фолианта. Изправи се с усмивка.

… ох, Бурята да го отнесе. Тази усмивка.

— Сиятелна Шалан — рече той и подаде ръка. — Добре ли се настани в лагера на Себариал?

— Аха — отвърна тя с усмивка. Рошавата му коса извикваше у нея желанието да се пресегне и да прокара пръсти през нея. Децата ни ще имат възможно най-странните коси, рече си Шалан. Неговите руси и черни алетски кичури, моите червени и…

Нима наистина разсъждаваше за техните деца? Вече? Глупаво момиче.