Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Скъпи гости… верни приятели… предани последователи… сега е моментът, когато плановете ни са зрели… натежали като плод, готов да бъде откъснат. Нашата работа сега е да съберем този плод и да не го оставим да падне неизползван и нежелан на безчувствената земя. Всички разбирате важността на тази вечер, че ние всъщност възвестяваме нова епоха — кой би се усъмнил, когато виждаме пред себе си доказателствата като ангели от друго време? И все пак тази вечер всичко е в равновесие — принцът и госпожица Вандаариф ще заминат за сватбата си в Мекленбург… херцогът на Сталмере е назначен за глава на Личния съвет на кралицата… най-влиятелните хора в страната предадоха властта си в тази къща… и всички вие — може би най-важно от всичко! — всички вие ще изпълните собствените си задачи — ще постигнете собствените си съдби! И така тук ние ще съградим общата си мечта.
Крабе спря и кимна първо на полковник Аспиш, който даде рязка заповед и всички врати на залата се затръшнаха с трясък, а после на граф Д’Орканч, който плесна с каишките като някакъв адски цирков звероукротител и всяко от стъклените същества се запъти към различна част от тълпата.
Впечатлението беше като от лъвове на арената, които оглеждат скупчили се пред тях мъченици, но госпожица Темпъл бе обезпокоена от това, че графът бе пратил към нея тъкмо третата жена — онази с нейния ръст и телосложение. Съществото стигна до края на каишката си и след като я опъна, спря и заприсвива нетърпеливо пръсти. Гостите заотстъпваха тревожно. Госпожица Темпъл усети натиск в мислите си — мисли, забулени от усещания за син като лед студ…
— Всички разбирате — продължи Крабе, — че няма място за риск, няма място за промяна на решенията. Трябва да сме сигурни — също както всички вие, след като се обрекохте, трябва да сте сигурни във всички останали в тази зала! Всички тук или са се подложили на Процеса, или са споделили интересите си в някоя от нашите книги, или по някакъв друг начин са показали пълната си вярност… поне ние така предполагаме. Както казах… ще ни разберете, че искаме да се уверим.
Графът подръпна каишката на госпожа Марчмур и тя плъзна поглед по множеството. Мъжете и жените пред нея се олюляха замаяни, смълчаха се, някои скимтяха или плачеха, губеха равновесие и падаха, докато умовете им бяха претърсвани за измама. Госпожица Темпъл видя, че графът също е затворил очи съсредоточено — възможно ли бе госпожа Марчмур да споделя с него това, което виждаше? Изведнъж графът рязко отвори очи.
Един от двамата мъже със сивите наметала бе паднал на колене. Граф Д’Орканч махна на полковник Аспиш и двама драгуни безмилостно извлякоха от залата падналия мъж, който хлипаше от страх. Графът отново затвори очи и госпожа Марчмур продължи безмълвната си инквизиция.
След нея започна госпожица Пул: движеше се също така безпощадно из своята част от тълпата и изолира двама мъже и една жена, които започнаха да оплакват решението си да присъстват тук. За миг госпожица Темпъл се запита дали те не са като нея — отчаяни врагове на злодейството на Кликата, но когато войниците ги издърпаха от местата им, стана ясно, че е тъкмо обратното. Това бяха амбициозни хора, които бяха успели да си изфабрикуват покани или да проникнат неканени на това, което според тях щеше да е особено изключително соаре за видните личности в града. Макар и покъртена от молбите им, тя не се замисли повече за съдбата им, защото госпожица Пул бе приключила и графът плесна каишката на третата жена.
Невидимата вълна на погледа й напредваше към нея като пожар или като запален фитил, чийто край щеше да доведе до смъртта й. Все по близо. Госпожица Темпъл не знаеше какво да направи. Щяха да я разкрият. Да бяга? Да се опита да изблъска жената с надеждата тя да се строши на парчета? Щяха да я изобличат само след секунди. Пое си дъх за кураж и се подготви за удар. Каролин стоеше изправена и чакаше. Хвърли бърз поглед към госпожица Темпъл, лицето й бе още по-бледо — и изведнъж госпожица Темпъл разбра, че Каролин е ужасена. Но в същия момент погледът на жената се плъзна над рамото на госпожица Темпъл. Чу се шум. Врата? А после прозвуча внезапният остър глас на заместник–министър Крабе:
— Ако обичате, господин графе, това е достатъчно!
Точно зад госпожица Темпъл в залата бе влязла смайваща групичка. Наоколо хората свеждаха глави в знак на уважение към високия мъж. Смъртнобледен, с дълга стоманеносива коса, с медали на палтото и светлосин шарф на гърдите. Вървеше много сковано — всъщност вървеше почти като стъклените жени, — стиснал в една ръка черен бастун, а с другата хванал ръката на дребен мъж с остри черти, мазна коса и очила, който не й приличаше на нормален спътник на кралски особи. Заради речта на заместник-министъра тя се сети, че това трябва да е херцогът на Сталмере, човек, който — ако слуховете бяха верни — наемаше за слуги единствено обеднели аристократи, толкова се гнусеше от простолюдието. Какво правеше такъв човек на толкова голямо — и обикновено — събиране? И все пак това не бе всичко, защото точно до херцога — почти все едно бяха двойка младоженци — вървеше лорд Робърт Вандаариф. На крачка зад него вървеше Роже Баскомб и го подкрепяше.