Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Много добро е това хрумване, наистина — пошепна мистър Пъркър на мистър Пикуик. — Знаменити момчета са тези Додсън и Фог. Отлично замислят ефекта, драги мой сър, отлично.
Докато Пъркър говореше, мисис Бардел идваше полека-лека на себе си, а мисис Клъпинс внимателно прегледа предните копчета и съответните петелки на младия мистър Бардел, сетне го изправи точно пред майка му — изгодно положение, отгдето той не можеше да не пробуди състрадание и жалост както у съдията, така и у заседателите. Това бе сторено след значителен отпор и обилни сълзи от страна на малкия джентълмен, който изпитваше известни смътни опасения, че поставянето му непосредствено под взора на съдията не бе нищо друго освен предвидено от закона предисловие, след което ще бъде изпратен направо на ешафода, или най-малкото на заточение отвъд океана.
— Бардел и Пикуик! — извика джентълменът в черно, обявявайки делото, стоящо на първо място в списъка.
— За ищеца съм аз, милорд — рече адвокатът Бъзфъс.
— Кой е с вас, колега Бъзфъз — запита съдията.
Мистър Скимпин се поклони, за да покаже, че това е той.
— Аз се явявам за ответник, милорд — рече адвокатът Снъбин.
— А с вас кой е, колега Снъбин? — осведоми се съдията.
— Мистър Фънки, милорд — отвърна адвокатът Снъбин.
— Адвокатът Бъзфъс и мистър Скимпин за ищеца — обяви съдията, като отбелязваше имената в тефтера си и ги четеше високо, — за ответника адвокатът Снъбин и мистър Мънки.
— Моля за извинение, милорд, Фънки.
— О, добре — рече съдията, — не съм имал досега удоволствието да чуя името на този джентълмен.
Мистър Фънки се поклони и се усмихна, а съдията също се поклони и се усмихна, след което мистър Фънки, изчервявайки се до бялото на очите, се опита да си даде вид, сякаш не знае, че всички го гледат: нещо неотдало се досега на никого и без изгледи да се отдаде някому и за в бъдеще.
— Продължавайте — рече съдията.
Разпоредителите отново призоваха залата към тишина и мистър Скимпин започна да „докладва делото“ и делото наистина изглеждаше без всякакви данни, докато той говореше, защото остави за свое собствено дознание всички известни само нему подробности и си седна след изтичането на три минути, оставяйки съдебните заседатели точно толкова осведомени, колкото бяха и в началото.
Тогава се изправи адвокатът Бъзфъс с цялото величие и достойнство, полагащи се при наличието на такова сериозно дело, и след като прошепна нещо на Додсън и се посъветва накратко с Фог, придърпа мантията върху плещите си, пооправи перуката си и се обърна към съдебните заседатели.
Адвокатът Бъзфъс започна, заявявайки, че никога в продължение на цялата си професионална практика — от първия миг, когато се е отдал на изучаване и боравене със закона — не бил подхождал към някое дело с толкова голямо вълнение и дълбоко чувство за тежка отговорност, възложена нему — една отговорност, би казал той, която не би могъл да понесе, ако не бил обнадежден и поддържан от убеждението (толкова силно, че се равнявало на увереност), че каузата на истината и справедливостта или, с други думи, каузата на неговата жестоко пострадала и онеправдана довереница, щяла непременно да възтържествува при тези високонравствени и проницателни дванадесет съдебни заседатели, които виждал пред себе си в ложата.
Адвокатите често почват по този начин, защото така успяват да повдигнат неимоверно самочувствието на съдебните заседатели и те захващат да се мислят за много умни. И въздействието безспорно дойде веднага; много от заседателите най-ревностно се заловиха да си вземат безкрайни бележки.
— Вие разбрахте от моя високообразован колега, господа — продължи адвокатът Бъзфъс, знаейки добре, че от споменатия високообразован колега съдът не бе разбрал абсолютно нищо, — вие разбрахте от моя високообразован колега, господа, каква е същността на това дело: неустойка на обещание за женитба, щетите на която неустойка възлизат на хиляда и петстотин лири. Но от моя високообразован колега вие не сте чули, защото това не влиза в задачата на моя високообразован колега, какви са фактите и обстоятелствата около това дело. За тези факти и обстоятелства, господа, вие ще чуете подробности от мен и те ще бъдат потвърдени от безупречната дама, която поставям на трибуната пред вас.
Адвокатът Бъзфъс сложи много силно ударение на думата „трибуна“, като шумно стовари юмрук върху масата, хвърляйки поглед към Додсън и Фог, които кимнаха в знак на възхищение към адвоката и предизвикателно възмущение към ответника.