Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Нямам никакви други таланти, сърце мое, изпразних чувалчето си наведнъж, сега ти познаваш напълно твоята Анриета. Ако преди един месец не беше ми казал случайно, че намираш музиката съвсем безвкусна, то сигурно бих ти разказала, че свиря много добре на чело, но те познавам, ако ти го бях казала, ти би побързал да ми набавиш инструмент, а твоята приятелка не желае да се забавлява с нищо, което те отегчава!
Още на следния ден тя получи едно отлично чело. Далеч от това да ме отегчи някога, тя ми доставяше чрез него всякога една нова наслада и аз вярвам, че един човек, който няма наклонност към музиката, ще стане непременно страстен любител, когато изпълняващото я лице е постигнало съвършенство и когато той обожава това лице.
Човешкият глас на челото надминава този на всеки друг музикален инструмент, той проникваше всеки път в сърцето ми, когато моята приятелка свиреше. Последната беше убедена в това и ми доставяше всекидневна наслада. Бях така възхитен от нейната дарба, че й предложих да дава концерти, но тя беше тъй предпазлива да не се съгласи на това. За жалост, въпреки предпазливостта й, не можехме да отклоним волята на съдбата. Съдбоносният Дюбоа ни посети в деня след хубавата вечеря, за да ни благодари и да получи похвалите, които ние му направихме за неговия концерт, за неговата вечеря и за неговото отбрано общество.
— Чувствувам, уважаема госпожо — каза той на Анриета, че ще трябва да положа голям труд, за да се отбранявам срещу настоятелните молби, с които ще ме обсипят да ви бъдат представени.
— Вашият труд, господине, не ще бъде много голям, както знаете, аз не приемам никого.
Дюбоа не се осмели да говори повече за представяне.
На същия ден получих едно писмо от младия капитан, който ми съобщаваше, като притежател на ножа и ножницата на Свети Петър, че ходил до Франция с двама магьосници, които обещали да извадят съкровището.
Но за негова голяма изненада той не бил приет, молеше ме да му пиша и да отида лично, ако искам да получа част от съкровището. Както може да се помисли, писмото остана без отговор, но бих искал на драго сърце да кажа на моите читатели, че изпитах голяма радост от това, дето ми се беше отдало да предпазя честния, но прост селянин от измамници, които биха го разорили.
Беше изтекъл един месец от онази вечеря у Дюбоа и през това време ние бяхме щастливи духом и телом, понеже никога нито един свободен момент не ни бе дал повод да се прозяваме. Единственото ни удоволствие вън от къщи беше разходка с кола извън града при хубаво време. Понеже никога не слизахме и не отивахме на никое обществено място, никой не можеше да се запознае с нас, впрочем никой не би могъл да намери повод за това, макар че приятелката ми вероятно бе събудила любопитство у хората, с които случаят ни беше събрал, особено на вечерята у господин Дюбоа. Анриета беше станала по-смела, а аз по-доверчив, след като бяхме видели, че нито в театъра, нито в онова общество някой я беше познал. Тя се страхуваше само от висшите благородници.
Когато един ден се разхождахме пред вратата Колорно, срещнахме херцога с неговата съпруга, които се връщаха в града. Миг по-късно дойде една друга кола, в която седяха Дюбоа и един непознат за нас господин. Едва колата ни беше минала покрай тяхната, когато един от нашите коне падна. Господинът, който седеше до Дюбоа, накара да спрат колата му, за да ни прати помощ. Докато изправяха коня отново на крака, той дойде с благородно приличие до нашата кола и направи на Анриета един съобразен с обстоятелствата комплимент. Като изтънчен учтив човек, който винаги се стремеше да се представи в благоприятна светлина за сметка на другиго, Дюбоа не пропусна възможността да й каже, че той бил министър Дютийьо. Приятелката ми отговори само с обичайното навеждане на главата. Когато конят беше отново на краката си, ние продължихме разходката си, след като благодарихме на господина за тяхната любезност. При обикновени обстоятелства една толкова обикновена среща не би имала никакви последици, но често малки причини предизвикват най-големи събития!
На следния ден Дюбоа дойде при нас на закуска. Той ни каза веднага, без заобикалки, че господин Дютийьо бил възхитен от щастливия случай, който му доставил удоволствието да се запознае с нас, и го натоварил да ни помоли за позволението да ни посети.
— Уважаемата госпожа или мене? — попитах веднага.