Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
От думите й говореха предпазливост и любов, две неща, които толкова рядко са съединени едно с друго. Отговорих й с една прегръдка, в която имаше колкото възхищение, толкова и нежност и на следния ден към четири часа следобед отидохме у господин Дюбоа. За наша изненада намерихме го сам с едно красиво момиче, което той ни представи като своя сестриница.
— Възхитен съм, че ви виждам — каза ни той, но тъй като не се осмелявах да се надявам на щастието да дойдете в къщата ми, то от проектирания обяд направих една малка вечеря и се надявам, че ще бъдете така добри да я почетете с присъствието си. Двамата виртуози ще дойдат скоро.
По такъв начин бяхме принудени въпреки волята ни да вземем участие във вечерята.
— Поканили ли сте гости? — попита Анриета.
— Вие ще се намерите — отговори й той с изражение на победител, — сред едно достойно за вас общество. Съжалявам само, задето не съм поканил никакви дами.
На тази галантна и мила забележка, която беше отправена особено към Анриета, моята приятелка му отговори с поклон, придружен с усмивка. Видях с удоволствие израза на задоволство върху лицето й. Но тя само прикриваше неприятното чувство, което изпитваше. Възвишената й душа не искаше да се покаже неспокойна, а аз не проникнах в съкровените й мисли, не допускайки, че би трябвало да се страхувам от нещо. Бих мислил и действувал другояче, ако знаех цялата й история, не бих я оставил в Парма, а бих отишъл с нея в Лондон и тя би се радвала много на това.
Скоро дойдоха двамата певци. Това бяха Ласки и госпожица Балиони, която по това време беше много красива.
Постепенно дойдоха и всички гости.
Те бяха всички французи и испанци и все господа на средна възраст. Не стана дума за представяне и аз се удивих от такта на любезния Дюбоа. Но понеже всички бяха дворцови кавалери с изискани маниери, то този пропуск спрямо етикецията не попречи да окажат на приятелката ми всички почести. Тя ги приемаше с онази лекота и изисканост, които са познати само във Франция и даже и там само в най-доброто общество, с изключение на няколко провинции, където благородството, което несправедливо наричат добро общество, оставя малко прекалено да се прояви отличаващото го високомерие.
Концертът започна с една великолепна симфония, след това двойката артисти изпяха много добре един дует. После се яви един ученик на прочутия Бандини и изсвири един чело концерт, който получи всеобщо одобрение.
Ръкопляскането продължаваше още, когато Анриета стана внезапно, приближи се до младия артист и взе челото от него, като му каза със скромно, но доверчиво изражение, че искала да придаде по-голяма стойност на инструмента. Тя зае мястото на младия човек, взе челото между краката си и помоли оркестъра да започне още веднъж концерта. Настъпи пълно мълчание, но аз треперех като трепетлика и бях близко до припадък. За щастие, всички погледи бяха отправени към Анриета и никой не ме гледаше. Даже и тя не гледаше към мен, не се осмеляваше, защото ако беше хвърлила един поглед на красивите си очи върху мен, то би загубила смелостта си. Впрочем, понеже нея видях да заема поза за свирене, почнах да се лаская с надеждата, че е искала да направи само приятна шега. Но когато видях първото теглене на лъка по струните, получих толкова силно сърцебиене, защото помислих, че ще умра.
Но представете си чувствата ми, когато напълно заслужено ръкопляскането след първата част заглуши съвсем оркестъра. Този бърз преход от силен страх към прекомерна радост ме постави в едно възбуждане, наподобяващо на най-силна треска. Ръкопляскането изглежда, не правеше на Анриета никакво впечатление, без да отклони очите си от нотите, които виждаше за пръв път, тя изсвири една след друга още шест части със същото съвършенство. Когато напусна мястото си, тя не отправи към компанията никакъв знак на благодарност за ръкоплясканията, а се обърна с любезно изражение към младия артист и му каза с приятелска усмивка, че никога не е свирила на по-добър инструмент. След това се обърна към компанията и каза:
— Моля ви да извините малката суетност, която ме принуди да злоупотребя в продължение на половин час с вашето търпение.
Този достоен и същевременно прелестен комплимент съвсем ме развълнува и аз се скрих в градината, за да заплача там, където никой не можеше да ме види.