Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Вашият вкус, уважаема госпожо — отговори галантният гърбав, — ще бъде положително и мой вкус.
— Отгатнахте, значи, че аз пия кафето винаги без захар, радвам се много, че споделяте този вкус с мене.
С тези думи тя му подаде много любезно чашата без захар, след това обслужи Дьо ла Хей и мен, като ни даде предостатъчно захар, и напълни своята чаша по същия начин, както тази на господин Дюбоа. Едва се сдържах да не се изсмея високо, защото моята французойка, която обикновено пиеше кафето по парижки начин, което значи много сладко, пиеше сега горчивото питие с едно изражение, като че то й доставяше най-голяма наслада, и принуди по такъв начин господин директора да показва доволно лице от лошата шега. Изтънченият гърбав бе наистина наказан за своя блудкав комплимент, но от това той не се смути, а хвалеше кафето и даже твърдеше, че този бил единственият начин да се наслади човек от приятния му аромат.
Когато Дюбоа и Дьо ла Хей си отидоха, ние се смяхме на тази шега. Но аз й казах:
— Ти ще бъдеш първата жертва на твоята лошота, защото, ако той се храни у нас, ще бъдеш принудена да продължаваш да играеш своята роля, за да не се издадеш.
— О, аз лесно ще намеря средство да пия кафето си добре подсладено, а него да го оставя да изпива и за в бъдеще чашата на горчивината.
След един месец Анриета говореше свободно италиански и това тя дължеше повече на постоянното упражнение с моята братовчедка Джанета, която й слугуваше като слугиня, отколкото на уроците на господин Дьо ла Хей, понеже чрез уроците се научават само правилата за разговор, обаче е нужно упражнение. Понеже имах щастието да живея в интимни връзки с тази достойна за обожаване жена, за което време аз научих повече френски, отколкото бях научил при Далаква.
Ние бяхме двадесет пъти в опората, без да направим нито едно запознанство и живеехме щастливо в пълния смисъл на думата. Излизах само с Анриета и използувахме винаги кола. Никой не можеше да говори с нас и затова никой не ме познаваше.
От отпътуването на нашия добър унгарец насам, господин Дюбоа беше единственият, който от време навреме идваше у нас на обяд, Дьо ла Хей, напротив, беше наш всекидневен сътрапезник. Дюбоа бе любопитен да узнае кои сме, но беше хитър и не се издаваше. Впрочем ние бяхме въздържани, без да го подчертаваме и любопитството му не можеше да бъде задоволено. Един ден той ни разказа за блясъка, който царял в двора на инфанта след пристигането на госпожа дьо Франс и за наплива на чужденци от двата пола, които понастоящем се намирали в Парма. И обръщайки се особено към Анриета, той каза:
— Чуждите дами, които видяхме тука, са ни в по-голямата си част непознати.
— Може би много от тях не биха се показали, ако не бяха непознати.
— Това е твърде възможно, уважаема госпожо, но аз ви уверявам, че даже когато те привличат внимание със своята красота или със своя накит, то това отговаря на желанията на нашето владетелско семейство да цари пълна свобода. Надявам се, уважаема госпожо, че ще имаме честта да ви видим при двора.
— Това едва ли ще стане, понеже ми се струва извънредно смешно, когато една жена отива в двора, без да бъде представена, особено когато държи да бъде представена.
При тези последни думи, които Анриета произнесе с натъртване, малкият гърбав не знаеше какво да отговори, приятелката ми използува създадената от това пауза и даде на разговора друга насока. След отиването му ние се смяхме над поражението, което любопитството на нашия гост беше претърпяло, но казах на Анриета, че трябва наистина да прости на всички, които прави любопитни, понеже… Тя ме прекъсна, като покри лицето ми с нежни целувки. Така опиянени от щастие и доволни всеки момент от самите нас, ние се смяхме на мърморещите философи, които отричат, че има съвършено щастие на земята.
Та какво искат, приятелю, онези празноглавци, които твърдят, че щастието не било дълготрайно? Какво разбират те под тази дума? Когато й придават смисъла на постоянство, безсмъртно и непрекъснато, то имат право, но тъй като човек сам не е такъв, то естествено също щастието не може да бъде такова. Всяко щастие е дълготрайно още само преди това, че съществува и за да бъде дълготрайно, то трябва само да е налице. Но ако под съвършено щастие някой разбират една последователност от разновидни и никога непрекъсващи се радости, то те не са прави, защото оставяйки си след всяко удоволствие почивка, ние имаме време да познаем щастливото състояние в неговата действителност, или с други думи, тези необходими моменти на почивка са един истински извор на наслади. Човек може да бъде щастлив само тогава, когато след собствено обмисляне се намира за такъв, а той може да обмисля само когато е спокоен; значи всъщност той никога не би бил напълно щастлив без тази почивка. И тъй, насладата, за да бъде наслада, трябва да престане да действува. Всъщност, какво означава думата дълготрайно?