Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Писмото беше подписано: до господин Ди Фаруси.
— Мисля — казах на приятелката си, — че трябва да го видя, но къде?
— Нито тук, нито в жилището му, а в парка на херцога. Отговорът ти трябва да съдържа само часа и мястото на отиването ти.
Седнах на масата и му съобщих, че към единадесет и половина часа ще бъда в парка на херцога, като го молех да ми определи друг час, в случай че определеният от мене не му е удобен. Облякох се веднага, за да бъда точно на уреченото време и между другото се помъчихме да изглеждаме спокойни, но не можехме да се предпазим от мрачни предчувствия. Пристигнах навреме и видях, че господин Д’Антоан беше дошъл преди мене. Той ми каза:
— Бях принуден да се сдобия с честта, която ми оказвате, защото не можех да измисля по-сигурно средство да връча на госпожа Д’Арчи това писмо, което ви моля да й предадете. Моля, недейте да ми се сърдите, задето ви предавам писмото запечатано. Ако съм се излъгал, от това няма никакви последици, а и писмото няма нужда даже да бъде отворено, но ако не съм се излъгал, уважаемата госпожа ще определи сама, дали трябва да ви покаже писмото. По тази причина ви го предавам запечатано. Ако наистина сте неин приятел, то съдържанието на писмото ще интересува сигурно, и вас, както уважаемата госпожа. Мога ли да разчитам, че ще бъдете така любезен да й го предадете?
— Господине, давам ви честната си дума за това.
След това ние се разделихме, като си направихме взаимно по един дълбок поклон и аз се завърнах обратно в моята гостоприемница.
Глава пета
Завърнах се вкъщи с угрижено сърце и докладвах веднага на Анриета всичко, което господин Д’Антоан ми беше казал. След това й предадох писмото му, което беше дълго четири страници. Тя го прочете внимателно с видимо вълнение и ми каза след това:
— Мили приятелю, не се сърди, но честта на две семейства не ми позволява да те оставя да прочетеш това писмо, виждам се принудена да приема господин Д’Антоан, който твърди да е бил мой роднина.
— И тъй, значи идва последното действие! Ужасна мисъл! Наближава краят на едно извънредно голямо щастие! Нещастният аз! Защо ми трябваше да оставам толкова дълго в Парма! Какво заслепение! От всички градове на света, с изключение тези на Франция, Парма беше единственият, от който трябваше да се страхувам, и те доведох тук, а можех да отида с тебе на всяко друго място, защото ти не познаваше друга воля, освен моята. Вината ми е толкова по-голяма, защото ти никога не скри от мене опасенията си. Ах, защо доведох у нас този съдбоносец Дюбоа! Не трябваше ли да предвидя, че любопитството му рано или късно ще ни доведе нещастие! Не мога даже да прокълна това любопитство, защото то е напълно естествено. Мога да обвиня само всички съвършенства, с които природата те е надарила! Съвършенства, които ме направиха щастлив и които сега ще ме тласнат в пропастта на отчаянието, понеже аз, аз предвиждам ужасното бъдеще!
— Моля те, нежни приятелю, не предвиждай нищо и се успокой. Нека употребим целия си разум, за да се издигнем над събитията. Аз няма да отговоря на това писмо, но ти трябва да му пишеш да дойде утре към три часа с колата си.
— Ах, каква мъчителна жертва ми налагаш?
— Ти си моят най-добър, моят единствен приятел, не искам нищо, не те принуждавам, но би ли отказал…
— Не, никога, нищо! Разполагай с живота и смъртта ми!
— Предвиждах отговора ти, ти ще бъдеш при мене, когато той дойде, но след като от приличие поговориш малко с него, ще отидеш — под някакъв предлог в друга стая и ще ни оставиш сами. Господин Д’Антоан познава цялата ми история, той познава моите прегрешения, но също и основанията ми, и знае, че като честен човек и като роднина трябва да ме предпази от всякакво оскърбление. Той ще действува само в съгласие с мене и ако не приеме условията, които ще му поставя, не ще отида във Франция, а ще те последвам, където искаш и ще ти посветя целия си останал живот. Но, мили приятелю, имам предвид, че може би съдбоносни обстоятелства ще ни принудят да погледнем на нашата раздяла като на най-доброто разрешение. Трябва да бъдем силни и да вземем това решение и да можем да се надяваме, че не ще бъдем нещастни. Довери се на мене и бъди уверен, че ще съумея да взема мерки, за да си осигуря онзи дял щастие, на който ще се наслаждавам, след като съм лишена от единствения човек, комуто някога съм отдала цялата си нежна любов. По същия начин ще се погрижиш и ти за твоето бъдеще, това очаквам и от твоята велика душа и сигурна съм, че ще успееш. Дотогава, нека държим далеч от нас всички тъжни предчувствия, които биха могли да помрачат моментите, които ни са още отредени.