Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Всеки ден настъпва един момент, когато пожелаваме да спим, последното е едно отражение на несъществуването. И въпреки това, може ли да се отрече, че то е едно удоволствие? Не, най-малко, струва ми се, това не може да се направи без непоследователност; защото приспи ли ни се, ние предпочитаме съня пред всякакви други наслади, но можем да бъдем благодарни на съня едва когато ни е напуснал.
Който твърди, че никой не може да бъде щастлив в продължение на целия си живот, той говори малко лекомислено. Философията ни учи на тайната да си изградим едно такова щастие; но трябва да е налице условието, че сме запазени от телесни страдания; едно щастие, което в този вид продължава цял живот, може да се сравни с букет, който е направен от хиляди цветя и който е тъй красив и така добре подреден, че би могъл да се вземе само за едно цвете. Значи, дали е невъзможно да прекараме тук целия си живот тъй както сега прекарахме един месец, винаги бодри, винаги доволни един от друг, без да изпитваме каквато и да е празнота или нужда? И за да имаме това щастие, необходимо ни е да умрем само в дълбока старост, говорейки за нашите сладки спомени. Положително едно такова щастие би било дълготрайно. Смъртта не би го прекъснала, тя би му сложила край.
Така философствуваше над чувствата моята приятелка Анриета с мен в продължение на дълги очарователни часове. Тя философствуваше по-добре отколкото Цицерон в своя Тускулан, но тя призна, че това дълготрайно щастие, чиято идея възхищаваше, би могло да съществува само между две същества, които живеейки заедно, щяха да бъдат постоянно влюбени един в друг, при това здрави телесно и душевно, просветени и достатъчно богати, най-сетне биха имали донякъде същия вкус, същия характер и същия темперамент. Щастливи са влюбените, при които умът може да заеме мястото на чувствата, когато последните се нуждаят от почивка! След това идва сладкият сън, който трае дотогава, докато физическата хармония отново бъде възстановена. При събуждането чувствата заемат мястото си, винаги готови да действуват отново.
За човека важат същите условия, както за вселената; би могло да се каже, че съществува пълно сходство. Понеже, ако изключим вселената, не съществува и човекът, а ако изключим човека — не съществува вселената. Защото, да приемем, че има само неодушевени материи, кой би могъл да си състави понятие за тях? Без идеята, тъй като от всичко идеята е най-същественото. Идеи обаче има само човекът. Впрочем, ако отстъпим от формата, ние не можем вече да си представим съществуването на материята и обратно.
Аз бях с Анриета също така щастлив, както тази достойна за обожаване жена беше с мен. Ние се обичахме безкрайно много, задоволявахме се напълно, живеехме абсолютно един в друг и един за друг. Тя ми повтаряше често хубавите стихове на добрия Лафонтен.
И ние живеехме по този съвет, защото никога миг на отегчение или на изтощение не прекъсна нашето щастие, никога не почувствахме някакво помрачение в блаженството, на което се наслаждавахме.
В деня след края на операта господин Дюбоа се храни с нас, след ядене той ни каза, че поканил за следния ден първия певец и първата певица и че зависело само от нас, ако искаме да чуем отново най-хубавите арии, които те пели на сцената. Щели да пеят в една сводеста зала в неговата вила, която била извънредно удобна за разгръщане на гласовете им. Анриета му благодари многократно, но забеляза, че има крехко здраве и затова не можела да поеме задължения от един ден за друг. След това даде на разговора друга насока.
Щом останахме сами, аз я попитах защо не иска да се забавлява у Дюбоа?
— Бих отишла, мой мили приятелю, и дори с най-голямо удоволствие, ако не се страхувах да не срещна там някого, който би могъл да ме познае и по такъв начин да смути щастието, на което се наслаждавам.
— Ако имаш някакъв нов повод за страх, то правиш добре, като си предпазлива, но ако това е само някаква неопределена боязливост, ангеле мой, защо искаш да се лишиш от едно истинско и съвсем невинно удоволствие?
— Но, сърце мое, ти не бива да вярваш, че аз съм по-малко смела от теб. Ние ще отидем у Дюбоа веднага след ядене. Преди това певците не ще започнат. Впрочем, приятелю мой, понеже той не разчита на нас, то не е поканил никого, който би любопитствувал да говори с мен. Ще отидем, без да му казваме и без да ни очаква, до известна степен ние ще му направим приятна изненада.